Читать «Каменното яйце» онлайн - страница 82

Наистина, как не се бе сетила за това по-рано? А си бе губила времето с приказки по радиото.

Алиса грабна една пушка и паласка с упойващи патрони, после се метна на колата и подкара към саваната.

Притъмняваше бързо. Водните птици почваха да отлитат по дърветата за нощувка — готвят се отрано. Кормораните вече бяха накацали по клоните и се пощеха усърдно, а пеликаните все още стояха нагазили в плиткото, само че без да ловуват. Сънливи, дремеха с мушнати глави под крилата. Крокодилите, препичали се досега на последните слънчеви лъчи, пропълзяваха в реката. През нощта там е по-топло. Облак нощни пеперудки премина ниско над водата. Сред тях се стрелна ескадрила прилепи, а високо горе запрелитаха летящи кучета. Из притъмнелите усои заблестяха като сапфири огромни женски светулки, а из въздуха заиграха като фойерверки разкошните им съпрузи. Обади се с треперлив глас кукумявка, изкряка козодой.

Повлякла подире си шлейф от червен прах, колата прекоси гората и се понесе през полето. Но все в близост с реката. Реката сега беше ориентирът й.

Не след дълго го видя.

Дъхът й неволно пресекна. Кракът й отпусна педала за газ. И колата намали ход.

Огрян от последните лъчи на залеза, наподобил огнен змей от приказките, в далечината препускаше тиранозавър. Навярно Доналд. Защото другият му се полагаше да бъде вързан с верига.

Предстоеше й опасна борба. Дори да настигнеше гигантското влечуго, дори да намереше уязвимото място, все пак, докато подействува упойката, великанът щеше да разполага с предостатъчно време, та да превърне в куп желязо и ламарина колата й.

Въпреки това, въпреки явната угроза, нямаше да се откаже! Всъщност тя вече не размисляше, тя вече бе решила. А щом решеше, това значеше, че не ще се върне назад.

Или тя, или чудовището…

Тогава съгледа човека, който тичаше да й пресече пътя. Спря да го изчака. Спомни си, че го бе видяла с надзирателите, които бяха спасили от лъвската обсада безоръжния милионер.

— Какво търсите тук, отче? — запита Алиса.

— Бягах, мис — отвърна той. — Бягах от Върховния дух на крокодилите.

Тя за пръв път чуваше, че туземците бяха кръстили така гигантските им влечуги. Но нямаше време да пита повече.

— Вземете ме със себе си! — помоли се Чиганго.

— Качвайте се!

Той седна до нея.

И тя отново подкара.

— Но защо подир него? — запита патер Симон. — Та той ще ни изяде.

Девойката посочи пушката си, но спътникът й сви пренебрежително устни.

— Аз изпразних в него цяла дузина патрони. И — нищо!

— Тази е друга — обясни, без да изпуска от поглед препускащия динозавър, Алиса. — Тази е с наркоза.

Дали думата „наркоза“ го успокои повече или не, но патер Симон се примири, сви се в седалката. Нямаше друг избор. Не му се нощуваше в саваната.

Слънцето беше опряло до хоризонта. И дългите, разтапящи се в далечината сенки на пръснатите из степта единични дървета вече се сливаха със синкавия полумрак, който настъпваше от изток, откъм гората, полазил като мътен дим.