Читать «Каменното яйце» онлайн - страница 79

Той притича по моста. Никой не го спря. Всички се бяха спотаили при стрелбата. Достигна оградата. А то каква ограда! Като противотанково заграждение. Със забити в циментови поставки железни колове — същински колони. И препречени стоманени греди.

Вратата пък — като на древна крепост.

Антонио Гомеш отметна тежкото резе, после я натисна с гръб. С тежко поскърцване тя се отмести толкова, колкото той да се промуши вътре. Да се изпъди пред тиранозавъра и да отпрати един картечен откос в галавата му.

Все едно, нищо!

Натисна докрай спусъка.

Куршум след куршум, нанизани един подир друг, надупчиха грамадата от мускули и кости. Стори му се, че чуваше тъпите им удари в твърдата кожа, преди да хлътнат в плътта под нея.

Пак — нищо!

С грозно изфучаване чудовището прекрачи. Сякаш при земетръс се отмести каменна колона, мощният му крак, стъпил върху четирите ноктести пръста — все едно, метален четириножник на гигантска машина.

Втора крачка!

Гомеш не успя да види третата. Огромната лапа се стовари отгоре му.

Тиранозавърът повече не го погледна, а излезе навън.

Зловещият преследвач

Патер Симон Чиганго, който бе дошъл в биологичната станция с повредения автомобил на Франсоа Риго, побягна към реката, когато чу пукотевицата от автомата на Антонио Гомеш.

И докато се потулваше зад един евкалипт, се чудеше какво да предприеме по-нататък. Беше дал обет да затрие Трипръстия. А даден обет не се престъпва. Сега неочаквано вместо едно чудовище се оказаха две, напълно еднакви. И с двете ли следваше да се разправя? А от служителите в станцията подразбра, че са под строгата закрила на правителството.

Не можеше да се начуди — как това правителство щеше да предпочете някакви страшилища пред своите хора, да остави поданиците си беззащитни. И такива като Трипръстия да рушат селата, да тъпчат нивите, да убиват мъже, жени, деца. И добитък.

Преди да си даде сам отговор на тоя въпрос, видя как гигантският гущер стъпка човека, който стреляше в него. После с едри крачки, всяка по няколко метра, се отправи към брега. Отправи се тъкмо нататък, където се спотайваше Чиганго.

Обезумял от ужас, той се озърна за спасение. И видя привързаната към дървения кей лодка. Отвърза я бързо и скочи вътре. Едва успя да се смести сред натоварените рула бодлив тел, навярно предназначен за някаква ограда. Натисна веслата и се насочи по течението.

Надяваше се, че врагът му ще се спре пред водата. Ала проклетникът не спря. Нагази. За беда, оказа се, че този речен ръкав не е дълбок. Едва стигна до раменете на чудовището, което, кой знае защо, си избра за цел тъкмо отплавалата лодка. И тръгна подир нея.

Чиганго беше добър гребец, при това му помагаше и течението, ала не му се удаде да избяга от преследвача си. Тиранозавърът крачеше по тинестото дъно, тласкаше с гърди водата. Наистина така се предвижваше по-трудно, с по-големи усилия, което забавяше скоростта му, но не се отказваше от гонитбата.

Островът изостана далеч назад, а гребецът все не успяваше да насочи лодката си към дълбочините на реката, където врагът му надали щеше да навлезе. При всеки подобен опит чудовището протягаше към него безобразната си глава и го принуждаваше да продължи все така, в близост до брега.