Читать «Каменното яйце» онлайн - страница 39

Един дръпна Камбомбе настрана да му пошушне:

— По-добре да му бае някой знахар!

Началникът на отряда нямаше право да си губи времето с побъркани хора, възложени му бяха за изясняване толкова неясни случаи, толкова съобщения за мор по дивеча, та трябваше колкото може по-скоро да ги проучи.

Той даде незабележим знак да вържат патер Чиганго, да не им пречи, додето си вършат работата, а после щяха да мислят как ще оправят и него.

Но преди да изпълнят заповедта му, се чу бърз тропот. И след малко край тях профуча, като едва не ги стъпка, стадо едри антилопи кана с дълги остри рога. И сякаш не ги забелязаха, не се отклониха ни крачка встрани.

После — табун зебри.

И хиени… Прайд лъвове… В далечината преминаха слонове.

Същинско преселение на животните!

А това?

Сред мученето на антилопите, сред тревожното тръбене на слоновете, сред квиченето ча зебрите се промъкваше изрядко някакъв странен полурев-полуквакане, мощен и зловещ.

После ясно се чу топуркането на тежките нозе.

Туп-туп-туп-туп!

Чиганго изкрещя в ужас:

— Той е… Той…

И изтича към колата:

— Бързо! Пушките! Всички наведнъж!

Не им остана време да вземат оръжията си. Сред облак червен прах, хукнал подир стадо обезумели от страх биволи, се зададе Трипръстия в цялото си ужасяващо величие — една побесняла грамада от мускули, нокти и зъби.

Бе успял да се измъкне от ловната яма, заловил се с челюсти за израслата наблизо борасова палма, и да сподири с още по-голямо настървение жертвите си.

Ловците съвсем не бяха страхливци — познаваха си добре занаята. Ако бяха лъвове, пантери, носорози — знаеха как да постъпят. Такова чудо не бяха виждали, не бяха слушали. А най-страшно е непознатото. Нямаха време да размислят, да преценяват. Поддали се на първия нагон, те наскачаха в лендровера. Без да си дава сметка, сред тях се озова и патер Симон. Стрелците чак сега обърнаха назад пушките си, шофьорът даде газ до краен предел. Колата заподскача като полудяла, готова всеки миг да изхвърли някого навън. И понеже това не беше автострада, понеже беше чисто и просто савана, от най-сухите, осеяни с дупки на тръбозъби, с пирамиди на термити и с дървовидни млечки, подобни на кактуси, колата трябваше да ги заобикаля. А това забавяше скоростта й, даваше предимство на преследвача. И той бързаше да се възползува от това предимство. Размахал гигантски щраусови крака, опънал назад като кол мощната опашка и раззинал безобразните си челюсти, тиранозавърът все не можеше да настигне бегълците, ала и не изоставаше.

Тогава стана бедата. Нещо изпращя, по-право изтрещя, колата полегна наляво, завъртя се на място и изхвърли навън пътниците. Беше счупила ос.

Нямаше време за суетене, за размисляне. Кой повече натъртен, кой по-малко, всички се втурнаха към съседното дърво. И когато чудовището дотича, хората вече бяха по клоните.

То се закова на място, като квакаше и мучеше гръмогласно, обиколи покрай дървото, мимоходом отметна с лапа лендровера, та го дотроши съвсем. И отпусна дебелата си опашка, подпря се на нея като кенгуру, вирна зловещата си морда, вторачило огромните си студени очи в избягалите му жертви, от ужас сякаш сраснали се с клоните.