Читать «Каменното яйце» онлайн - страница 38

Ей тъй, с такива мисли, смазан в раздвоението си, преуморен от всичко преживяно, той крачеше из саваната, която сякаш нямаше край. А знаеше, че има. Знаеше къде е постът на ловните надзиратели. Тях си бе поставил за цел да намери сега, единствени те можеха да му помогнат.

А тия лешояди, дето се виеха в небето — какво ги примамваше насам? Пък не само в небето. Ето, насреща си видя как някои от тях се спускаха към земята и отново се възземаха нагоре.

Ясно защо! Труп на носорог. И отгоре му — такова множество, че почти го скриваха. Орлите ръфаха късове месо, а дебнещите отстрани щъркели марабу посягаха да им ги измъкнат от клюновете.

Когато чу и джавкането на хиените, Чиганго се отклони от пътя си. Те не бяха по-кротки от лъвовете, от леопардите и кучетата. Продължи, напрегнал всичките си сили да се махне по-скоро от тая противна сбирщина.

А пред очите му почваха да се премятат огнени петна. Нима злите духове вече опитваха да му отнемат разсъдъка, та да се загуби в равнината?

И тогава, като в шемет, дочу шум на мотор. И видя камуфлирания лендровер на надзирателите. Залитащ, препъвайки се в жилавите треви и неравностите на почвата, той хукна нататък, като крещеше прегракнал с размахани ръце.

Дали щяха да го видят? Дали нямаше да го отминат, без да го забележат?

За щастие забелязаха го. Шофьорът натисна спирачката. И двамата надзиратели с униформени ризи и барети скочиха да го посрещнат. Подадоха му начаса вода и сандвич, но той ги отблъсна с ръка:

— Не, не! По-напред Върховния дух на крокодилите!

— Добре де! — каза единият. — После ще ни разкажеш за него.

Допуснал бе, че ще ги занимава с някакви горски суеверия.

Но той беше тъй настойчив, тъй упорито отказваше всичко, че се принудиха да го изслушат.

— Върховния дух! — повтори Чиганго. — Отмъщава! Напада селата. Избива хората. В саваната разкъсва де когото настигне… Зебри… Слонове… Лъвове…

Началникът на отряда Камбомбе също слезе от колата:

— Какво говориш? Избива всичко живо…

— Когото настигне… Ей такава уста!

И посочи с ръце.

Камбомбе се обърна към другарите си:

— Тихо де! Има нещо. Я колко се чудехме и ние кой е натръшкал тия трупове… С такива рани…

И се обърна към новодошлия:

— Ти, отче, по-напред хапни нещо! Да се поопомниш, пък тогава ще говорим пак!

— Не, не! — опъна се Чиганго. — Иначе ще го изтървем. Да тръгваме веднага! По пътя ще ям.

Някой запита:

— А какво е това: крокодил, лъв?

— Не е крокодил, не е лъв… А зъл дух… Невиждан… Висок колкото трима от нас един връз друг, все едно варан гигант на два крака… А устата му — наведнъж да те лапне…

Ей туй описание ги поразколеба — варан не се изправя на два крака, крокодил не се изправя на два крака.

А Чиганго не спираше:

— Разруши селото ни, изби толкова народ, разкъсва биволи, слонове… Бяга тъй, че и гепард няма да го стигне. Като щраус бяга и когото догони, удря отгоре с глава. А то глава ли е — като вашия автомобил.

Надзирателите взеха да се споглеждат крадешком. Явно станало бе нещо с клетия отец, мръднало му бе в главата, затова ги бръщолевеше такива безсмислици.