Читать «Каменното яйце» онлайн - страница 35

— Едно време на всяко запитване е имало само един отговор: „Тъй е наредено от бога.“ А вие, учените, дето все питате „защо“, ни усложнихте живота.

Доктор Бор разбираше от шега, това е присъщо на интелигентния човек, но сега съвсем не му беше до шеги. Затова не можа да отговори в същия тон.

— Наистина — рече той. — Това е науката, откъдето и да я погледнеш. Всеки разрешен научен въпрос поставя нови десет „защо“. „Отговорите на проблемите нарастват в аритметична прогресия, а възникналите от тях нови проблеми — в геометрична“. И ето ти го проблемния взрив. Освен демографския, освен информационния…

— А защо са специалистите? — подметна Риго, колкото да удължи разговора, макар че и неговата мисъл не беше тук, и тя — около дъщерята на учения, но с друга грижа — ще успее ли толкова старателно подготвяното изнудване.

Патрик Бор заговори бавно:

— Наистина специалисти има. И ще станат повече — още един демографски взрив от специалисти. Но и тяхното време като че ли отминава както на динозаврите. Колкото по се развива науката като цяло, колкото по се специализира, колкото служителите й навлизат по-дълбоко в своята тясна специалност, толкова по-малко време им остава за онова, което простодушно наричахме „обща култура“. Компетентни само в своята област, сковано едностранчиви, та дори и нея неуспяващи да обхванат изцяло, а истински невежи във всичко останало — общество от „образовани невежи“, ако мога така да се изразя…

— А изходът? — запита милионерът.

— Че знам ли го и аз? — вдигна рамене Патрик Бор. — В примитивните народи са слети в едно знания, поезия, религия, етика. Постепенно с развитието на цивилизацията отделните духовни дейности почват да се разграничават, надробяват се — едно сякаш безконечно деление… Мисля си, пък не само аз, не е ли вече време да преустановим тоя разпад, да пристъпим към обратния процес — към синтеза на отделните науки в една-единствена Наука, но написана с главна буква. Нещо повече, да слеем науката с етиката, научните постижения изцяло да отиват в полза на човека, пък не само на него, а на цялата природа, не в тяхна вреда…

— Пак ли за моята търговия намеквате! — усмихна се Риго.

— Не само за нея, за целокупната рушителна дейност на тия „образовани невежи“, за които загатнах, които сме въоръжили с най-мощна техника. Днес, колкото и парадоксално да звучи, най-опасният ни враг е именно това невежество.

Млъкнал за малко, той се ослуша и рече:

— Чуйте вечерната серенада на шимпанзетата!

— Какво означава тя?

— За осведомения — много. По тяхното поведение човек може да сверява часовника си. Сутрин се смеят, по обяд притихват, на свечеряване отново подхващат глъчката си. Мръкне ли, съвсем замлъкват.

Докато говореше това, вече беше взел решението си:

— Извинете ме! Нещо се е случило. Дъщеря ми още не се е прибрала. Не отговаря и радиопредавателят й. Ще тръгна да я търся.

— Нима друг път не е закъснявала? — опита да го възпре Риго.

— Но се е обаждала.

И се запъти към хангара. С механика избутаха навън служебния самолет. Ученият се настани вътре, запали мотора. Скоро колелата се отлепиха от земята и машината се стрелна над саваната. Предполагаше накъде може да е отишла Алиса. Затова се отправи нататък.