Читать «Каменното яйце» онлайн - страница 34

— Баща ми беше беден фермер. И ни се налагаше всички да работим. От сутрин до вечер. Мен пък ме влечеше науката. Денем орях, жънех, копаех — вечер учех. После и в колежа същото: нощна смяна в автомобилния завод, през деня на лекции. И изпити… Така се нагоди машинката ми… В свободното време, а как ли намирах свободно време, се занимавах с бокс… Във войската бях летец. Дори когато почивам, аз пак премислям.

Риго опита да се покаже по-интимен:

— Сега например какво премисляхте?

— Грижи… Обикновени грижи на човек и на баща.

Издал се бе, наистина се тревожеше. А това улесняваше плановете на Риго.

Доктор Бор повтори:

— Грижи! А ведно с тях премислям новия си опит. Не знам каква полза има да реконструирам отдавна изчезнали видове. Дали не би трябвало да се заловя с друга, по-съвременна цел — да възстановявам изчезващите пред очите ни или наскоро изчезнали видове. Все така — чрез размножение в епруветка. Квагата, Стелеровата крава, гренландския кит, странствуващия гълъб, епиорниса, дронта и много-много други. Да няма Червена книга. Да „възкресявам“ не отречените от самата им създателка животни, а тия, които са унищожени или са пред прага на унищожението им от човека.

Търговецът тоя път може би беше искрен:

— Понякога завиждам на вас, учените. Че творите, че създавате блага за хората. Не като търговците, само вземане-даване на нещо, което други са произвели, други ще оползотворят, а ти дори не си го видял.

Доктор Бор безспорно не можеше да възрази нищо на тази мисъл:

— Наистина приятно е да съзнаваш, че си полезен. До момента, когато установиш, че изобретението ти не е донесло добро на човечеството, както си се надявал, а е попаднало в ръцете на хора, които го насочват в негова вреда. Примери безброй: и динамитът на Нобел…

— Намеквате — усмихна се Риго — за нашия разговор. Вижте какво, аз предлагам да отбягваме неприятните теми. Нека да си поговорим като приятели, без особени различия във възгледите. Да речем — за динозаврите. Приемате ли? Защо са изчезнали, като виждаме колко са жизнеспособни. Насреща ни е вашият питомец…

Съзнанието на учения бе заето все с въпроса защо още не се връща дъщеря му. Затова някак разсеяно отговори:

— Тоя проблем вълнува отдавна и мен. Но все още не се е избистрил напълно. Защото в същото време изниква нова загадка: а защо от време на време многохилядни стада антилопи гну тръгват да пътешествуват, да преминават реки и езера. И да гинат с хиляди? Също и лемингите, катериците, мравките, плъховете…

— Пренаселеност — рече Риго. — Безспорно.

— Нещо подобно твърди и Гржимек. Че това е естествен механизъм, природен регулатор за намаляване числеността на популацията, когато мине определен предел — като предпазния клапан на парния котел. Е, добре, да приемем, че е така! И щом го приемем, тозчас изникнат новите загадки. А защо не всички, а само част от тях? Кой определя коя част да бъде самоунищожена? Защо, да речем, лемингите се давят, а плъховете почват да мрат безпричинно…

— Така е — рече Риго, — щом се отказахме от бога.

Съвсем не беше религиозен. Вярваше само в един бог — парите. Рече го повече на шега: