Читать «Каменното яйце» онлайн - страница 33

— Какво правите тук?

Тя приведе глава. Всяка съпротива беше безсмислена. Върна се обратно. Събудили се бяха и останките двама бандити. Хванахя я, надянаха на китките й звънтящи белезници и я натикаха отново в палатката.

— Извинете, мис! — поклони се Антонио Гомеш. — Вие ме принуждавате да постъпвам тъй, явно некавалерски. С вашето безразсъдно поведение.

И я остави безпомощна, обезсилена да изчака края на нощта.

И обезверена.

Тревога

Времето минаваше. Слънцето вече клонеше на запад, а пък Алиса не се връщаше. Привършил днешната си работа в лабораторията, доктор Бор беше излязъл на верандата и крачеше уморено от единия й край до другия.

От прозореца на госта му звучаха „Циганските напеви“ на Сарасате.

Странно! Истински артист! А как пропилява живота и таланта си. Защото за Патрик Бор оная търговия, с която се занимаваше Франсоа Риго, беше явно пропиляване. Всеки може да стане търговец, и то на смърт, не всеки — музикант.

Как е устроен светът, та повечето хора се занимават с онова, което не им е работа.

Но този, изглежда, със същата виртуозност вършеше и бизнеса си. Ако не печелеше, и то свръхмерно, не би предлагал такива щедри субсидии.

Внезапно мелодията прекъсна недовършена. И само след минута на верандата излезе самият цигулар.

Сякаш забравил резкия отказ на предложението му, той се усмихна сърдечно:

— Доктор Бор, щях нарочно да ви търся. Много ми харесва у вас. Мога ли да си изпрося още един ден престой? И аз имам нужда от почивка, да си отдъхна за малко от грижите и напрежението.

Какво можеше да му отговори един възпитан домакин?

— Моля ви! — рече той. — Чувствувайте се като у дома си!

Риго седна в шезлонга до него.

Отсреща, в сянката на наскоро засадения евкалипт, стоеше привидно небрежно подпрян на дървото, с цигара в ръка, телохранителят му Кнут Нилсен. Добросъвестен беше, верен като куче. Понякога — дори досаден с бдителността си. Всъщност нищо чудно. Гледаше човекът да запази хляба си. Израсъл в беднотия, дълго време безработен, след това — наемник в африканските междуособици, накрая бе постъпил като телохранител. Някъде по средата, между безработицата и наемничеството, му се губеха няколко години, които упорито отбягваше да споменава. А тъкмо тая премълчавана дейност най-много ценеше работодателят му. Кнут владееше оръжието до съвършенство, нали нищо друго не бе правил? Ако изпуснеше тая си работа, трябваше отново да избира: безработен или наемник. Или — престъплението. Тъй се обясняваше добросъвестността му. Впрочем това се отнася не само за него, а за всеки, който освен ръцете си няма нищо друго.

Франсоа Риго заговори тихо, вече забравил телохранителя си:

— Успях най-сетне да ви издебна в почивка. А за вас се говори, че въобще не почивате.

Ученият отвърна:

— Като всяка мълва, и тая преувеличава. Но има и нещо вярно. Понякога се замислям дали не съм машина, електронноизчислителна машина, която гълта и гълта все нови и нови задачи. Иначе се разпрограмира. Впрочем това навярно се дължи на произхода ми.

— А какъв е той?