Читать «Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот» онлайн - страница 99

— Гордън Скайър живее срещу Джойс. А аз играя тенис и скуош с него.

— Подкупвам го с храна.

Морели отиде в кухнята и се върна с плик с моркови.

— Виж какво намерих — каза той. — В хладилника ти имаше здравословна храна. Впечатлен съм.

Не исках да охлаждам ентусиазма му, но морковите всъщност бяха за Рекс. Аз самата мога да харесам морков само ако е в солена торта с огромно количество топено сирене.

Морели протегна морков към Боб, а кучето го изгледа презрително, сякаш искаше да му каже, че сигурно се шегува.

Започнах да изпитвам съжаление към Джо.

— Добре, хайде да се облечем и да отидем в кухнята — предложих. — Там ще затракаме с чиниите и Боб ще се предаде.

След пет минути бяхме напълно облечени, а каишката на Боб бе закопчана около врата му.

— Почакай — казах на Джо. — Не можем да излезем и да оставим сърцето само. Непрестанно разни хора влизат в апартамента ми.

— Какви хора?

— Например Бени и Зиги.

— Нямат право да влизат в къщата ти. Незаконно е. Това е влизане с взлом.

— Не е кой знае какво — отговорих. — Първите един-два пъти бях доста изненадана, но постепенно свикнах.

Взех сърцето от фризера и добавих:

— Ще го оставя при господин Моргенщерн. Той става рано.

— Фризерът ми е повреден — казах на господин Моргенщерн. — Не искам това да се размрази. Мога ли да го оставя при вас до вечерта?

— Разбира се — отговори той. — Прилича на сърце.

— Изпробвам нова диета. Веднъж седмично трябва да се ядат сърца.

— Гледай ти! Може би и аз трябва да опитам. Напоследък не съм в идеална форма.

Морели ме чакаше на паркинга. Тичаше на място, а Боб имаше доволен и весел вид.

— Празен ли е вече? — попитах.

— Да, погрижих се за всичко.

Морели и Боб се понесоха бързо напред, а аз се повлякох след тях. Мога да измина пет километра с десетсантиметрови токове и мога да скапя Морели от обиколки по магазините, но не тичам. Е, освен ако не търча за някоя разпродажба на чанти.

Малко по малко изоставах все повече. Когато Морели и Боб свиха зад ъгъла и ги изгубих от поглед, минах напряко през дворовете и излязох пред сладкарницата на Фераро. Купих си бадемов сладкиш и тръгнах лениво към къщи, като си хапвах доволно. Бях стигнала почти до паркинга, когато видях Морели и Боб. Веднага се затичах и задишах тежко.

— Къде бяхте, момчета? — попитах. — Изгубих ви.

Морели отвратено поклати глава.

— Не те е срам. Имаш пудра захар по фланелката.

— Сигурно е паднала от небето.

— Жалка история — промърмори Морели.

Минахме покрай Бени и Зиги във фоайето, когато се върнахме.

— Явно сте ходили да тичате — каза Зиги. — Много е полезно. Повече хора би трябвало да го правят.

Морели сложи ръка на гърдите на Зиги, за да го задържи.

— Какво правите тук?

— Дойдохме да се видим с госпожица Плъм, но нея я нямаше.

— Е, сега е пред вас. Не искате ли да си поговорите с нея?

— Разбира се — отговори Зиги, после се обърна към мен и попита: — Хареса ли ти конфитюрът?

— Да, чудесен е. Благодаря.

— Не сте влизали в апартамента й, нали? — попита Морели.

— Не бихме направили подобно нещо — отвърна Бени. — Прекалено много я уважаваме. Нали, Зиги?