Читать «Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот» онлайн - страница 6

— Вероятно не може да си намери панталона.

— Мислиш ли, че е чак толкова кьорав?

Свих рамене.

— Всъщност като се замисля, вече не го чувам да се движи — каза Лула. — Може да е заспал. На старците често им се случва.

Отидох до стълбите и извиках:

— Господин Дечуч, добре ли сте? Никакъв отговор.

Изкрещях отново.

— Ох, Боже — изстена Лула.

Взех стълбите по две наведнъж. Вратата на спалнята беше затворена. Фраснах я с всичка сила.

— Господин Дечуч? Отново никакъв отговор.

Отворих вратата и надникнах вътре. Празно. И банята беше празна. В другите две спални положението беше същото. Никаква следа от Дечуч.

Мамка му!

— Какво става? — извика Лула.

— Дечуч не е тук.

— Какво?

Двете с Лула претърсихме къщата. Проверихме гардеробите и под леглата. Надникнахме в мазето и гаража. Гардеробите на Дечуч бяха пълни с дрехи. Четката му за зъби си беше в банята. Колата му спеше в гаража.

— Странна работа — отбеляза Лула. — Как е успял да се промъкне покрай нас? Седяхме в предната стая. Би трябвало да го видим как се измъква.

Стояхме в задния двор. Вдигнах очи нагоре. Прозорецът на банята беше точно над козирката, която заслоняваше задната врата, водеща от кухнята към двора. Също като в къщата на родителите ми. Когато бях в гимназията, нощем често излизах от този прозорец, за да се забавлявам с приятелите си. Сестра ми, Валери, идеалната дъщеря, никога не правеше подобни неща.

— Сигурно е излязъл през прозореца — предположих. — Не му се е налагало да скача от високо, тъй като кофите му за боклук са залепени до къщата.

— Ама че нагла твар! Прави се на дърт, безпомощен и депресиран, а веднага щом ни видя гърбовете, скочи и се метна през прозореца. Казвам ти, вече на никого не можеш да имаш вяра.

— Измами ни мръснишки.

— Проклет дъртак.

Влязох в къщата, претърсих кухнята и без много усилия намерих халка с ключове. Опитах единия на предната врата. Прилягаше идеално. Заключих къщата и прибрах ключовете. Знаех, че рано или късно всеки се връща у дома. А когато Дечуч се прибереше, можеше да реши да се заключи вътре и да не отвори на никого.

Почуках на вратата на Анджела и я попитах дали случайно не крие Еди Дечуч. Отвърна ми, че не го е виждала цял ден, затова й оставих визитната си картичка и я инструктирах да ми звънне, ако Еди се появи.

Двете с Лула се качихме в хондата. Завъртях ключа и пред очите ми се появи връзката с ключове на Дечуч. Ключ от къщата, от колата и трети ключ. Извадих ключовете от чантата и се вторачих в тях.

— Според теб за къде е третият ключ? — обърнах се към Лула.

— За една от онези ключалки „Йейл“, които слагат на шкафчетата в съблекалните или на градинските бараки.

— Спомняш ли си барака в двора на Дечуч?

— Не знам. Предполагам, че просто не съм обърнала внимание. Мислиш ли, че се крие в бараката зад електрическата косачка и пръскачката?

Загасих двигателя, излязохме от колата и се върнахме в задния двор.

— Не виждам барака — каза Лула. — Виждам кофи за боклук и гараж.

Надникнахме в тъмния гараж за втори път.

— Тук няма нищо, освен колата — отбеляза Лула.