Читать «Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот» онлайн - страница 8

Навремето имаше много богати светски клубове в Бърг. Бяха богати, защото в тях се приемаха комарджийски залози. После Джърси легализира хазарта и скоро клубовете отидоха на кино. Останаха само няколко, където членовете седят, четат „Модерно остаряване“ и си сравняват пейсмейкърите.

— Не мисля, че Дечуч е в светския клуб — възразих. — Намерихме Лорета Ричи мъртва в бараката му и според мен Дечуч е преполовил пътя до Рио.

По липса на по-добро занимание се прибрах у дома. Небето беше надвиснало и започваше да ръми. Беше късен следобед, а аз се чувствах доста потисната заради Лорета Ричи. Паркирах, бутнах стъклената врата, която водеше към малкото фоайе, и взех асансьора до втория етаж.

Влязох в апартамента си и се отправих към мигащата червена лампичка на телефонния секретар.

Първото съобщение беше от Джо Морели.

— Обади ми се.

Не звучеше много дружелюбно.

Второто съобщение беше от приятеля ми Откаченяка.

— Хей, маце. Откаченяка е.

Това беше всичко.

Третото съобщение беше от майка ми.

— Защо все на мен? — тъжно питаше тя. — Защо трябва дъщеря ми да намира трупове? Къде сгреших? Дъщерята на Емили Бибър никога не намира трупове. Дъщерята на Джоан Малиноски също никога не намира трупове. Защо все на мен!

Новините в Бърг пътуват доста бързо.

Четвъртото и последно съобщение бе също от майка ми.

— Правя печено пиле за вечеря и чудесна торта с ананас за десерт. Ще сложа още една чиния на масата, в случай че нямаш други планове.

Майка ми се надяваше да ме изкуши с тортата. Хамстерът ми, Рекс, спеше в консервената кутия от супа в клетката си. Почуках на клетката и извиках здрасти, но Рекс не отговори. Искаше да си навакса съня, след като цяла нощ бе тичал в колелото си.

Зачудих се дали да звънна на Морели, но реших да не го правя. Последния път, когато се чухме, си крещяхме прекалено много. А след прекарания в компанията на госпожа Ричи следобед нямах енергия да крещя.

Завлякох се в спалнята и се проснах на леглото да помисля. Мисленето ми често наподобява дрямка, макар да не възнамерявам да спя. Бях по средата на дълбокото мислене, когато телефонът звънна. Докато се изтръгна от мислите си и стигна до него, от другата страна вече нямаше никой, само още едно съобщение от Откаченяка.

— Гадория — гласеше то.

Нямаше нищо повече.

Откаченяка беше известен с експериментите си с продукти на фармацевтичната промишленост и през по-голямата част от съществуването си се изразяваше, най-меко казано, нелогично. Обикновено бе най-разумно да не му обръщаш внимание.

Отворих хладилника и открих буркан с маслини, разкапана кафява маруля, самотна бутилка бира и портокал, по който пълзеше син мъх. Не се виждаше торта с ананас.

А само на няколко километра оттук, в дома на родителите ми, имаше такава торта. Проверих колана на джинсите си. Нямаше свободно място. Май по-добре да мина без торта.

Изпих бирата и изядох няколко маслини. Не бяха лоши, но не можеха да се сравняват с тортата. Въздъхнах примирено. Щях да се предам. Ужасно исках торта.

Мама и баба стояха до вратата, когато спрях до тротоара пред къщата им. Баба Мазур се бе нанесла при родителите ми малко след като дядо Мазур отнесе кошничката си с жетони до голямата ротативка на небето. Миналия месец баба най-после изкара шофьорския изпит и си купи червен корвет. Нужни й бяха само пет дни, за да събере достатъчно глоби и актове и да загуби книжката си.