Читать «Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот» онлайн - страница 5

— Вие не разбирате нищо — промърмори Дечуч. — Не знаете какво е да си стар и да не можеш вече да свършиш нищо като хората.

— Да, вярно е, че не го знаем — съгласи се Лула.

Но пък ние двете знаем какво е да си млад и пак да не можеш да свършиш нищо като хората. Ние с Лула никога не правим нищо добре.

— С какво си облечена? — стрелна ме с поглед Дечуч. — Господи, това е бронежилетка! Е, това вече е адски обидно. Все едно искаш да ми кажеш, че не съм достатъчно умен, за да те застрелям в главата.

— Тя просто реши, че трябва да е по-внимателна, след като чу за простреляната дъска за гладене — отвърна Лула.

— Дъската за гладене! Все това слушам. Човек допуска една грешка и всички говорят само за това — изсумтя той, после махна с ръка. — О, по дяволите, кого се опитвам да залъжа. Вече съм една кръгла нула. Знаете ли за какво ме арестуваха? Пренасях незаконно цигари от Вирджиния. Вече не мога да се справя дори с контрабанда на цигари — изхленчи Дечуч и наведе глава. — Аз съм пълен загубеняк. Шибан загубеняк. Би трябвало да се застрелям.

— Може просто да си имал кофти късмет — утеши го Лула. — Обзалагам се, че следващия път, когато опиташ да внесеш нещо нелегално, ще успееш.

— Имам скапана простата — оплака се Дечуч. — Трябваше да спра, за да се изпикая. И заради това ме пипнаха… на мястото за почивка.

— Не ми изглежда справедливо — отбеляза Лула.

— Животът не е справедлив. Няма нищичко честно в шибания живот. През всички изминали години съм работил усърдно и имах толкова много… постижения. А сега съм стар и какво става? Арестуват ме, задето съм спрял да се изпикая. Срамна работа!

Къщата му беше обзаведена без определен стил. Вероятно старецът беше трупал в нея всичко изпаднало от камиона му през годините. Госпожа Дечуч бе починала преди няколко години, а доколкото знаех никога не бе имало малки Дечучета.

— Няма да е лошо да се облечете — казах учтиво. — Наистина трябва да отидем до центъра.

— Защо не? — отвърна Дечуч. — За мен няма значение къде седя. И в съда мога да си седя като тук.

Той стана, въздъхна тежко и се повлече отпуснато към стълбите. Там се обърна и ни погледна.

— Дайте ми една минута.

Къщата приличаше много на тази на родителите ми. Всекидневна отпред, трапезария в средата и кухня, която гледа към тесния заден двор. Горе сигурно имаше три малки спални и баня.

Двете с Лула седяхме в тихото и тъмно помещение и слушахме как Дечуч се разхожда над нас в спалнята си.

— Трябвало е да се занимава с контрабанда на прозак1, а не на цигари — обади се Лула. — Можеше да глътне няколко таблетки.

— Нямаше да е лошо да си оправи и очите — добавих. — Леля ми Роуз я оперираха от перде на окото и сега вижда добре.

— Да, ако му оправят очите, вероятно ще може да застреля още няколко души. Обзалагам се, че това би го поразвеселило.

Добре де, може би Дечуч не трябваше да си лекува очите.

Лула хвърли поглед към стълбите.

— Какво още се мотае горе? Колко време е нужно, за да обуеш един панталон?