Читать «Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот» онлайн - страница 134

— Е? Как мина вечерта?

— Пълен провал. Тя не е моя тип.

— А какъв е твоят тип?

— Очевидно не включва жените — отговори Валери и свали хартиената обвивка от кексчето. — Джанин ме целуна, но нищо не стана. После ме целуна отново и беше доста… страстна.

— Колко страстна?

Валери се изчерви като домат.

— Пусна ми език.

— И?

— Адски странно. Наистина беше много странно.

— Значи няма да ставаш лесбийка?

— Така ми се струва.

— Хей, все пак опита. Ако не рискуваш, няма да спечелиш — утеших я.

— Мислех, че човек може да придобие вкус към това. Нали разбираш, както когато бяхме малки и аз мразех аспержи? А сега обичам аспержи.

— Може би трябва да опиташ отново. Нужни ти бяха двадесет години, за да заобичаш аспержи.

Валери се замисли, докато дъвчеше кексчето си. Баба се присъедини към нас.

— Какво става? Изпуснах ли нещо?

— Ядем кекс — отговорих.

Баба си взе кексче и седна.

— Вози ли се вече на мотора на Стефани? — обърна се баба към Валери. — Аз се качих тази вечер и интимните ми части си умряха от кеф.

Валери едва не се задави.

— Може би трябва да се откажеш от лесбийството и да си купиш харли — посъветвах Валери.

Майка ми влезе в кухнята. Погледна подноса и въздъхна.

— Кексчетата бяха за момичетата.

— И ние сме момичета — отвърна баба.

Мама седна до нас и си взе кексче. Избра си ванилово с шоколадови пръчици. Всички се вторачихме смаяни в нея. Мама почти никога не хапваше от идеалните кексчета с шоколадови пръчици. Дояждаше остатъци или кексчета със съсипана глазура. Ядеше строшени бисквити и палачинки, изгорели от едната страна.

— Леле! — възкликнах. — Ядеш цяло кексче.

— Заслужавам го — отвърна мама.

— Обзалагам се, че пак си гледала Опра Уинфри — каза баба. — Винаги познавам, когато си гледала Опра.

Мама се заигра с опаковката.

— Има и още нещо…

Спряхме да ядем и се вторачихме в нея.

— Връщам се в училище — обясни ни тя. — Кандидатствах в колежа в Трентън и ме приеха. Ще посещавам вечерните им курсове.

Въздъхнах облекчено. Бях се уплашила, че се готви да си направи татуировка или да си сложи обица на езика. Или пък да напусне баща ми и да се присъедини към някоя циркова трупа.

— Това е страхотно — казах. — Каква специалност?

— Засега общообразователна — отговори мама. — Но бих искала да стана медицинска сестра някой ден. Винаги съм смятала, че от мен ще излезе добра сестра.

Беше почти полунощ, когато се прибрах. Високото ниво адреналин отдавна бе спаднало, заменено от изтощение. Бях натъпкана с кексчета и мляко и готова да се просна в леглото и да спя поне една седмица. Взех асансьора догоре, а когато вратата се отвори на моя етаж, излязох навън и застинах. Не можех да повярвам на очите си. В коридора пред вратата ми седеше Еди Дечуч.

Беше омотал огромна кърпа около главата си и я бе завързал с колана си, чиято катарама висеше закачливо до слепоочието му. Вдигна глава, когато тръгнах към него, но не стана и не ми се усмихна. Освен това не ме застреля и не ме поздрави. Просто си седеше кротко на пода и ме гледаше.

— Сигурно те цепи страхотно главоболие — казах.