Читать «Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот» онлайн - страница 136

Имах много неща наум, но не исках да мисля за нито едно от тях. Заразхождах се из апартамента раздразнена и в същото време облекчена, че Морели не се бе обаждал.

Нямах никакви задачи. Бях намерила всички. Нямах отворени случаи. В понеделник щях да си прибера парите от Вини и да платя месечните сметки. Хондата ми беше в сервиза, но още не бях получила сметката за нея. Ако имах поне малко късмет, застраховката щеше да покрие ремонта.

Взех си дълъг горещ душ, а когато се погледнах в огледалото след това, се зачудих коя е тази блондинка. Не бях аз. Вероятно следващата седмица щях да отида и да накарам да ме боядисат в естествения ми цвят. Една блондинка в семейството е достатъчна.

Въздухът, който нахлуваше през отворения прозорец на спалнята, миришеше на лято, затова реших да спя само по тениска. До следващия ноември нямаше да облека фланелена нощница. Облякох си бяла тениска и се пъхнах под завивките. Загасих лампата. Лежах в тъмнината, без да заспя и се чувствах самотна.

Имам двама мъже в живота си, но не знам какво да мисля за нито един от тях. Морели влиза и излиза от живота ми още откакто бях на шест години. Прилича на комета, която на всеки десет години се понася към мен, обикаля ме свирепо, после изчезва в космоса. Струва ми се, че нуждите и желанията ни никога не съвпадат напълно.

Рейнджъра е нов в живота ми. Необяснима и странна личност. Отначало ми беше нещо като инструктор, а сега… какво всъщност е сега? Трудно ми е да преценя какво иска от мен. Или пък какво искам аз от него. Сексуално удоволствие. За нищо друго не съм сигурна. Потръпнах неволно при мисълта за сексуални изживявания с Рейнджъра. Знам толкова малко за него, че това ще е нещо като да правиш любов с превръзка на очите… чисто физическо удоволствие и проучване. И доверие. У Рейнджъра има нещо, което те кара да му се довериш.

Сините цифри на дигиталния ми часовник проблясваха в тъмнината. Един часът. Не можех да заспя. Образът на София се появи в ума ми. Затворих очи и го отпъдих. Мина още доста време, без да заспя. Сините цифри показваха един и половина.

Внезапно в притихналия апартамент чух изщракването на бравата. И мекия звън на счупената верига, която се удари в отворената врата. Сърцето ми спря. Когато заработи отново, заби с такава сила, че очите ми се замъглиха. Някой беше влязъл в апартамента ми.

Стъпките бяха леки. Но не предпазливи. Не спираха от време на време, за да дадат възможност на човека да се ослуша и да се огледа в тъмния апартамент. Опитах се да овладея дишането си. Подозирах кой е натрапникът, но от това паниката ми не намаляваше.

Той застана до вратата на спалнята ми и почука леко.

— Будна ли си?

— Вече съм. Изкара ми акъла.

Беше Рейнджъра.

— Искам да те видя — каза той. — Нямаш ли нощна лампа?

— В банята.

Той взе лампата от банята и я включи в контакта в спалнята. Светлината не беше силна, но ми бе достатъчна, за да го видя ясно.

— Е? — попитах, като потрих ръце наум. — Какво става? Добре ли е Дечуч?