Читать «Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот» онлайн - страница 106

— Ти си добър човек.

Усмихнах й се, примигнах и си избърсах носа в ръкава. Лула също беше добър човек.

— Олеле — възкликна тя. — Да не би да плачеш?

— Не. Една мушица ми влезе в окото преди малко.

Нужни ми бяха около десет минути, за да стигна до къщата на нашите. Паркирах малко по-надолу и загасих фаровете. По никакъв начин нямаше да вляза в къщата преди баба. Майка ми вероятно бе откачила напълно. По-добре да й обясня, че баба е била отвлечена, след като и тя щеше да се появи в цялото си величие.

Седнах на бордюра и използвах свободното си време, за да звънна на Морели.

— Баба е в безопасност — съобщих му. — С Рейнджъра е. Той я взел от магазина и ще я доведе у дома.

— Чух. Бях зад теб, когато отиде при Роналд. Останах там, докато Рейнджъра ме уведоми, че баба ти е с него. Сега съм на път за вкъщи.

Джо ме покани да прекарам нощта в дома му, но отказах. Имах доста работа. Бях успяла да си върна баба, но Откаченяка и Дуги все още бяха някъде в неизвестност.

След малко в края на улицата проблеснаха фарове и лъскавият черен мерцедес на Рейнджъра спря пред къщата на родителите ми. Рейнджъра помогна на баба да излезе от колата и ми се усмихна.

— Баба ти изяде цялата пица. Предполагам, че апетитът на човек се увеличава, когато го държат за заложник.

— Ще дойдеш ли с мен?

— Бих предпочел да умра.

— Трябва да поговорим. Няма да се бавя вътре. Ще ме изчакаш ли?

Приковахме очи един в друг и замълчахме. Облизах устни наум. Да! Щеше да ме почака. Обърнах се, за да тръгна към къщата, но той ме дръпна. Ръцете му се плъзнаха под ризата ми. Дъхът ми спря.

— Микрофонът — обясни ми Рейнджъра, като махна лепенката.

Пръстите му погалиха нежно кожата ми и се плъзнаха по онази част от гърдите ми, която не бе покрита от сутиена.

Баба вече бе влязла вкъщи, когато я настигнах.

— Господи, нямам търпение да отида във фризьорския салон утре и да разкажа на всички тази история.

Баща ми вдигна очи от вестника си, а майка ми потръпна неволно.

— Какво ново? — обърна се баба към баща ми. — Не съм виждала вестник от два дни. Изпуснала ли съм нещо?

Майка ми присви очи.

— Къде беше?

— Проклета да съм, ако знам — отговори баба. — Имах торба на главата, когато влизах и излизах.

— Баба беше отвлечена — обясних на майка ми.

— Какво искаш да кажеш?

— Имах нещо, което Еди Дечуч искаше, затова той отвлече баба и ми я предложи за размяна.

— Слава Богу — въздъхна с облекчение майка ми. — Мислех, че се е нанесла при някой мъж.

Баща ми се върна към вестника си. Още един обикновен ден в живота на семейство Плъм.

— Научи ли нещо от Чучи? — попитах баба. — Имаш ли представа къде може да са Откаченяка и Дуги?

— Еди не знае нищо за тях. И той би искал да ги намери. Твърди, че Дуги е започнал цялата работа. Дуги бил откраднал сърцето му. Но така и не разбрах каква е тази история със сърцето.

— И нямаш никаква представа къде те държа Еди?

— Сложи торба върху главата ми, когато влизахме и излизахме. Отначало не осъзнавах, че съм отвлечена. Мислех си, че става дума за сексуална игричка. Знам само, че обикаляхме доста, а после влязохме в гараж. Чух вратата на гаража да се отваря и затваря. После отидохме в долната част на къща. Стори ми се, че гаражът води към мазе, но пък мазето беше ремонтирано и обзаведено. Имаше всекидневна с телевизор, две спални и малка кухня. И още една стая с котела за отоплението, пералнята и сушилнята. Не виждах навън, защото имаше капаци на прозорците от външната страна — каза баба и се прозя. — Е, аз си лягам. Скапана съм, а утре ме чака велик ден. Ще разкажа страхотна история за отвличането. А и много хора ще искат да я чуят.