Читать «Индия» онлайн - страница 3

Там и бе умрял Девлин Карлайл, с разсечени от сабята на френски кавалерист гърди. Но споменът за него живееше в Индия. Всеки път, когато вятърът започнеше да шепне из клоните на старите буки в Суолоу Хил, той сякаш придобиваше тембъра на дрезгавия смях на Девлин; повееше ли в дългите коси на младата жена, дъхът й секваше от болка, защото това й напомняше начина, по който я бяха галили силните му пръсти. Бе изминала повече от година, но спомените все още не й даваха мира. И именно за да се отърве веднъж завинаги от тях, Индия се беше върнала в семейното имение в Норфолк и кръстосваше просторните равни пространства от зори до мрак.

През този слънчев септемврийски следобед обаче раздразнението измести спомените й.

— Кажи истината, Иън. Никога не си успявал да ме излъжеш.

Младият мъж потърка брадичка.

— Така ли? Ами, може би, държах под око дивото зверче до теб.

— Врели-некипели. С Луна сме си много добре заедно.

Индия въздъхна. Иън я наглеждаше, както, за нейно недоволство, правеха и всички останали покровителствено настроени роднини откакто се бе върнала. И през цялото това време тя се бе старала да скрие истинската причина за своята мъка. Затова обикаляше из самотните хълмове и ближеше безмълвно раните си, докато семейството й се питаше какво й се бе случило, че да я докара до такова състояние.

Сведе поглед към великолепната вълчица, която бе отгледала самоотвержено, и я погали по козината. Беше я спасила от тълпа разярени селяни недалеч от Брюксел. И сега животното я следваше навсякъде. Щом го докосна, то издаде нисък, плачлив вой, сякаш усетило мрачните й мисли.

Младата жена поклати глава.

— Можех да те застрелям, Иън. Онези глупаци само обикалят наоколо и тормозят пазача на дивеча, замерят го с камъни и разрушават капаните му. И всичко това заради Луна. — Чула името си, красивата вълчица погледна с очакване към своята господарка, която в отговор потърка буза в сребристата й козина. — Не виждам защо се страхуват толкова. Луна е напълно безопасна.

— Може би, засега — рече тихо брат й.

— Но аз съм я отгледала от съвсем малка. Тя не би наранила нито мен, нито който и да било другиго, освен ако не нападне член от семейството.

— Ти знаеш това, но другите не го знаят, Индия. И винаги ще се страхуват от Луна, защото тя е див звяр. А страхът ще поражда и омразата им. Не трябва да забравяш това, скъпа. Луна е в безопасност, но само в границите на Суолоу Хил.

Индия подритна снопчето трева под прашния си ботуш.

— Побеснявам, когато я замерват с камъни. Виждам ги как надничат и знам, че се надяват все някой път да улучат. Как могат да бъдат толкова ограничени?

Иън подпря леко длан върху рамото й.

— Така е устроен светът. Вече се убедихме в това с татко, когато бяхме в Индия, видяхме го отново в Египет. Страхувам се, че няма голям шанс да бъде променен начинът на мислене на хората.

Индия забеляза бръчицата, набраздила челото на брат й.

— Ще се връщаш ли там, Иън?