Читать «Индия» онлайн - страница 2

Тъй като и този път отговор не последва, младата жена си пое дълбоко въздух и свали предпазителя.

— Добре тогава, не ми оставяш друг избор. Имаш три секунди, преди да ти пусна един куршум между очите.

Само допреди две минути всичко беше спокойно. Ято гъски се плъзгаха по повърхността на езерото, а големият сребърен вълк лежеше до Индия и се печеше на слънцето. Тогава гъските бяха излетели в паника, а вълкът долови миризмата на натрапника.

— Едно. Две…

Наследницата на едно от най-старите състояния в Англия отметна от тициановските си коси сламената шапка и се прицели през мерника на пистолета.

Отговор все така нямаше.

— Три!

И тя стреля.

Зеленината край езерото се разлюля. Във въздуха се разлетяха листа, а от най-близкия храст се дочу стон. В същия миг оттам излетя широкоплещеста фигура.

И се просна по очи между двата реда лавандула.

— Озапти си пистолета, дявол да го вземе!

— Иън? — Индия отпусна пръсти. Оръжието падна до нея. — Глупак такъв, можех да те убия!

Братът на младата жена се изправи, като изтърсваше прахта от бялата си риза. Нехайна усмивка разтегна силно загорялото му лице.

— Изключително съм ти благодарен, че умишлено стреля в края, а не в сърцето на храста… което щеше да бъде и в моето сърце.

— Защо не каза нещо?

— Защото, дръзка ми сестро, ми беше много забавно да те подразня. — Изтупа длани една в друга и погледна към разкъсания си ръкав. — Ти наистина си абсолютна мъжкарана, Индия. Опасявам се, че на двайсетгодишна възраст си станала още по-безразсъдна, отколкото беше на дванайсет.

Младата жена върна предпазителя на място и прибра пистолета в торбичката от еленова кожа на кръста си.

— Какво правеше там в храсталаците?

Иън повдигна рамене.

— Вървях след едни следи. По навик, нали разбираш.

Индия не му повярва нито за миг. Зад тези привидно сънливи сиви очи се криеше изключително неотстъпчив характер, особено когато Иън усетеше, че някой заплашва семейството му. Несъмнено по-големият й брат, Люк, също я държеше под око, както впрочем правеше непрестанно и цялото й прекрасно семейство през четирите месеца, откакто се бе върнала от Континента.

Континентът.

Дори сега спомените я изпълниха с болка и с тъга.

Защото мъжът, когото обичаше, бе мъртъв. Девлин Карлайл нямаше да се върне никога вече. Индия не можеше да отрича повече истината.

Но защо той продължаваше да я навестява в задушаващата нощна тишина, когато свалеше гарда. Защо го виждаше в среднощните сенки и в спусналата се на зазоряване мъглица, а усмихнатото му лице изглеждаше така реално, както и през последните седмици преди Ватерло?

Призраците обаче никога не оставаха за дълго. Съвсем скоро проницателните сиви очи се изпълваха с тъга, докато наблюдаваха как се отдалечават колите и конете и цялата лудост и шум, характерни за навечерието на всяка битка. Както винаги Индия зърваше за последен път любимото лице, огряно наполовина от слънцето, в сянка от другата страна, докато той стоеше на хълма, преди да се обърне да догони своя полк.

Този спомен младата жена носеше със себе си дълго след като Девлин Карлайл бе изчезнал зад възвишението и бе потеглил на изток, за да се изправи срещу Наполеон в калните царевични поля.