Читать «Индия» онлайн - страница 5

Погледът на брат й изстина.

— Не съм сигурен, че знам, скъпа. Има радост, разбира се, но ми се струва, че мъката ни казва повече по този въпрос. Изпитваш ужасно чувство на загуба всеки път, когато не сте заедно… нещо подобно на смърт, на жив мъртвец.

Дъхът на младата жена секна.

— Открил си някоя, Иън. Каква идиотка съм само. Бях дотолкова изолирана в собствения си свят, че не забелязах нищо от онова, което ставаше край мен.

И целуна импулсивно брат си по бузата. Той стисна челюсти, но почти веднага се разсмя безгрижно.

— Имаш голямо въображение, дори за една Деламиър.

Думите му обаче не успяха да я заблудят.

— Тя е глупачка, Иън. Не заслужава да страдаш и минута заради нея. Нито една жена с капчица разсъдък не би могла да ти обърне гръб — заяви буйно Индия.

— Така ли мислиш, мъжкаранке? — Иън разроши с нежност косите й. — И си толкова лоялна, дори след като те съборих в езерцето с жабите и счупих кутията с любимите ти бои, когато беше на шест години?

Сестра му присви устни.

— Доколкото си спомням, първо аз изпочупих всичките ти оловни войничета и после те изтиках от плевнята за отплата.

— Вярно, така направи — съгласи се младият мъж и се изхили. — Все още имам синини от този случай.

— В такъв случай значи сме квит.

Индия се обърна, дочула стъпки, които се приближаваха към тях по лъкатушещата пътека между розовите храсти.

— Иън? Индия? Къде сте? Дори не си мислете да се криете от мен!

Младата жена смръщи чело и погледна към брат си.

— Баба? Защо е тук?

Иън се сконфузи леко. Знаеше, че херцогинята вече бе разпратила поканите за голямото празненство, което щеше да се състои в дома й в Лондон в края на идната седмица. Беше предвидено сестра му да бъде почетния гост, макар тя още да не знаеше.

— Предполагам, че във връзка с един или друг свой план.

— Не и заради онази лондонска шивачка и сандъците с платове, надявам се.

Младият мъж се засмя.

— Повечето жени биха дали мило и драго за едно-единствено творение на най-търсената лондонска модистка.

— Не и аз — отвърна безцеремонно Индия. — Елегантните обувки ми стискат на пръстите, а корсетите са прекалено стегнати, за да се чувства човек удобно в тях.

Младата жена не бе успяла да изброи всичките си оплаквания от възмутителната мода, когато херцогиня Кранфорд се приближи до тях; сините й очи блестяха от възбуда. Държеше крехкото си тяло абсолютно изправено и се навеждаше едва забележимо над бастуна със сребърна топка на върха, който бе обхванала с едната си, обвита в ръкавица, ръка.

— Търсих ви къде ли не. — Междувременно хвърли възмутен поглед към мъжкото облекло на внучка си. — Доколкото си спомням се споразумяхме, че тези дрехи трябва да бъдат изгорени, Индия Деламиър!

— Не, не сме се споразумявали за подобно нещо. Ти ме помоли — отвърна твърдо младата жена. — Аз просто слушах. Тези дрехи са прекалено удобни, за да бъдат изгорени.

— Как според теб ще се омъжиш, щом държиш да се мотаеш насам-натам, облечена като последния селски нехранимайко? Мили Боже, цялата си в лунички, а косата ти е неописуемо разчорлена, гребен не можеш да прекараш през нея!