Читать «Индия» онлайн - страница 6

Индия вдигна рамене.

— Проблемът за женитбата не ме интересува.

Едва доловимата тъга в гласа й накара брат й и баба й да се спогледат разтревожени.

— Не те интересува? — Херцогинята удари с бастуна си с царствен жест. — Само тази седмица получих три предложения за ръката ти, момиче, и всички те бяха прекрасни.

— Хмм!

— Още ли не те интересува?

— Хмм!

— Не искаш ли поне да разбереш от кого бяха?

— Не особено.

Иън се засмя и хвана за ръцете двете жени.

— Хайде, да не се караме. Защо не се приберем вкъщи и да опитаме чая, който ти изпратиха от Китай, бабо? Сигурен съм, че след като улегне, Индия няма да има нищо против да й направят проба за три-четири рокли.

— Хмм! Не забравяй за кожените пелерини. И за пантофките, и за ръкавиците, и за шаловете, и за…

Младият мъж хвърли предупредителен поглед към сестра си.

— Хмм! — повтори тя, но не се дръпна, когато брат й я помъкна покрай розовите храсти и през грижливо поддържаната градина към красивата каменна къща в извивката на хълма.

И макар на лицето й да се четеше безпокойство, херцогинята се въздържа да направи коментар по повод на красивата сребриста вълчица, която ги последва щастливо.

* * *

— Прекалено е стегнато, бабо. Не мога да дишам!

— Глупости. Роклята е превъзходно скроена и ти е абсолютно по мярка.

Индия изсумтя пред голямото огледало. Шарени коприни и великолепни дантели се подаваха от всевъзможните кутии и кошници, заели всяко ъгълче на салона на втория етаж, който херцогинята бе окупирала за пробите на внучка си. Младата жена се намръщи при вида на метрите атлаз в екрю, които обвиваха стройната й фигура.

— Лесно ти е да го кажеш, бабо. Ти не трябва да носиш тези неща.

— Но младата госпожица изглежда очарователна — възпротиви се шивачката, като извади една карфица от устата си. После прикачи изкусно последния кадифен ширит към високата, според тогавашната модна тенденция, талия на роклята. — Цветът си подхожда прекрасно с косите на миледи.

Зоркият поглед на херцогинята обгърна роклята.

— Минава — рече одобрително тя. — Ако питаш мен, с тези тицианови коси ще превземеш на един дъх Лондон, скъпа моя. Жалко, че не можем да направим нищо за луничките и за мазолите по ръцете ти. Може да опитаме с чифт от моите ръкавици от пилешка кожа и с един специален крем с розова вода, който ще си слагаш преди лягане.

— Няма да направя такова нещо, дори заради теб, бабо — разтърси непокорно глава Индия. — Ръкавици от пилешка кожа, така ли! Каква абсурдна идея… всъщност цялата тази работа е абсурдна. Не искам да ходя в Лондон, не искам да нося тези ръкавици, и, особено сигурно, не искам съпруг!

Гласът й секна, когато се завъртя на пети и вкопчи пръсти в дантеленото перде на прозореца.

— Това е всичко засега, мадам Гре — рече тихо херцогинята. — Фрогет ще ви придружи до помещенията за прислугата, където ще ви сервират чай.

— Много добре, ваше превъзходителство.