Читать «Индия» онлайн - страница 199

Въздъхна от щастие и вдигна длан към врата на Девлин; тази идея определено й се бе понравила.

— Как ти се струва… сигурно много зле? След Суолоу Хил изглежда доста малко, знам, но…

— Много ми харесва — отвърна твърдо тя.

— Наистина ли? Въпреки, че покривът пропуска? Но ти дори още не си видяла спалните.

— Спала съм на много по-лоши места, докато пътувах с баща ми, уверявам те. — Младата жена се обърна, плъзна длан по широката гръд на своя съпруг. Едрият кон под тях изцвили тихичко, после се наведе да пощипне от крехката трева. — Къщата ще стане чудесна, любов моя. Надявам се само от време на време да ни посещава един опасен френски пират — заяви с изпълнен с копнеж глас тя.

Погледът на Торн потъмня от желание.

— Той може би е по-близо, отколкото си представяте, миледи.

— Така ли мислиш? — Ръката й се плъзна по-надолу, към коравия му издължен мъжки мускул, който се надигна гладно да я приветства. Очите й блеснаха разгорещено. — Имам ли разрешение да се кача на борда, капитане? — прошепна тя, като го обхвана.

— Мили Боже — изпъшка Девлин с изкривено като от болка лице. Без да каже нищо повече я хвана и я свали от седлото. Там, край една леха с цветя, той се взря в млечнобялата кожа на своята любима, в кестенявочервеникавите къдрици, които се бяха разпилели по раменете й. — Този пират е опасен човек, знаеш ли. Взема всичко, което пожелае.

Лейди Деламиър прокара език върху устните си.

— Аз също.

Графът затвори очи, опитвайки да се овладее; самообладанието му го напускаше. Когато ги отвори отново, Индия разкопчаваше най-горното копче на ризата му.

— Кой точно е пиратът тук, мадам?

— Да теглим ли жребий? — измърка младата жена.

— Господ да ми е на помощ — промълви Торн, макар да знаеше, че молбите му са напразни.

— Честно казано мисля, че сме и двамата. — Бялата ленена материя се смъкна и под нея се показаха широките рамене на съпруга й. Прокара устни по потрепващите му мускули. — Тази вечер съм в настроение да върша някои опасни неща, предупреждавам те.

Карлайл промърмори нещо под носа си. Обхвана хълбоците й и я привлече към себе си.

Пръстите на Индия се плъзнаха бавно по горещата пулсираща плът в дланта й. Усмихна се на незабавната му буйна реакция.

— Смайващо. Всъщност, далеч по-добре, отколкото си спомнях. — Усмихна се на съпруга си. — Почти толкова добре, като онзи прочут речен пират, който някога направи опит да ме прелъсти.

— Почти ли? — Торн измъкна единия атлазен ръкав от рамото й. — Ти ще ме убиеш. Кълна се, ти си по-опасна от който и да било пират, с когото някога ми се е налагало да се бия. — Напипа твърдото розово връхче, което се подаваше измежду бялата дантела на корсажа й. — Със сигурност съм на крачка от смъртта. Но — додаде младият мъж, когато дочу въздишката й, — мисля, че има много по-лоши начини да се умре…

* * *

Следващата седмица премина сред великолепните цветове на ранната есен.