Читать «Индия» онлайн - страница 198

Иън се засмя, но в този момент откри, че баба му го наблюдаваше замислено.

— А сега, след като се оправихме с невъзможната ти сестра, мисля, че е твой ред, Иън Деламиър. Въпреки, че не мога да разбера как изобщо някоя жена би могла да се заинтересува от такова огромно, тромаво тяло като твоето. — Намръщи се и се потупа по бледата буза. — Ама разбира се, как забравих за девойчето на Таунзендови! Безупречен произход, а и кривогледството й не се забелязва кой знае колко.

Младият мъж вдигна стреснато ръце.

— Е, сега пък, бабо…

* * *

Три нощи по-късно Индия и Дев най-после успяха да се изплъзнат от шумния маскарад в Суолоу Хил по повод рождения ден на Мариан. Свещите бяха духнати, а тортата — изядена и сега рожденичката стоеше щастлива сред море от подаръци.

Тогава Торн реши, че вече безопасно може да изведе съпругата си.

— А останалите подаръци, Торн?

— Тя изобщо няма да забележи, че ни няма — успокои я младият мъж. — Освен това искам да ти покажа нещо.

Лейди Деламиър присви устни.

— Новата си колекция от офорти ли, милорд? — попита с меден гласец тя.

— Истински ад бе за мен да бъда така близо до теб през последните три дни и да не можем да останем насаме за минутка — изпъшка графът. — Днес едвам се сдържах да не заключа вратата на библиотеката и да не започна да те разсъбличам.

Очите на Индия светнаха.

— Имал си същата идея като мен, както виждам.

Торн я хвана за ръката и я помъкна към конюшните, където ги чакаше оседлан големият му черен кон.

— Но Торн, ръката ти.

— Ръката ми е наред, съпруго моя. Иска ми се само и всичко останало в мен да се чувства така добре.

Младата жена знаеше прекрасно кои свои части имаше предвид той. Тя самата също не можеше да си намери място.

— Но къде ме водиш? Може би обратно в „Циганката“?

— Отхвърля се — промърмори Девлин. — Не, искам да видиш къщата, където ще отгледаме всички тези деца. Карлайл Хол не е като Суолоу Хил — заяви със сериозен тон той. — Покривът се разпада, а всичко останало плаче за женска ръка. — Погледна несигурно към своята любима. — Това определено ще бъде нещо ново за теб. И не знам дали — приятно.

— Великолепна промяна. С един великолепен мъж и три великолепни деца — отвърна твърдо лейди Деламиър и обви ръце около кръста му, за да не падне от седлото. Притисна се силно към него. — Е, какво чакаме?

Торн преглътна, когато усети натиска на бедрата й.

— Да възвърна поне част от разсъдъка си, струва ми се.

Разтърси глава и поведе животното през полята, осветени от сребристата пълна луна.

Яздеха бавно, всеки изострил сетивата си за близостта на другия. Целуваха се безгрижно, пръстите им използваха всеки повод, за да се докосват и сплитат. Изпълненият им с нежност смях се носеше из спокойния топъл въздух. Най-накрая младият мъж спря коня си на върха на хълма, от който се виждаха триъгълните покриви на Карлайл Хол.

Лунната светлина се отразяваше във високите прозорци и оцветяваше каменните алеи на градината в призрачно бял цвят. Индия виждаше, че казаното от нейния любим бе вярно. Голямата къща имаше голяма нужда от грижи. И тя веднага измисли хиляди проекти, които щяха да им създадат работа за следващите петдесет години, докато отглеждаха една дузина буйни деца.