Читать «Индия» онлайн - страница 200

Иън се възстановяваше, Торн мърмореше неспирно, а Алексис като че ли беше едновременно навсякъде, за да се погрижи за нуждите на всички.

Най-после херцогинята обяви, че Торнуд е способен да излезе от леглото си за цял ден и той незабавно помъкна Индия към розовата градина на Суолоу Хил.

Алексис стоеше, доволна от живота, от едната страна на стената от розови храсти и наблюдаваше как Карлайл се наведе и целуна любимата си.

— Много е красив, нали, Джоузефин? Ти, разбира се, изпусна много, докато чичо Иън се занимаваше с поправката ти. Така, сега да видим какво става. — Детето се намръщи. — Първо, херцогинята. Толкова е мила. Дори ще ми поръча рокля от истинска коприна! Тази на Мариан, естествено, ще бъде още по-хубава от моята, защото е по-голяма, но аз нямам нищо против. Тя ще изглежда прекрасно в розово с тъмните си къдрици. После идва ред на готвачката. Тя обеща да ме научи да правя плодова пита със сини сливи. Тогава вече ще бъда много щастлива. — Момиченцето въздъхна доволно, като приглаждаше косите от копринени конци на играчката. Същевременно не сваляше поглед от Торн и Индия, които се мяркаха през листака насреща й. — Толкова са щастливи заедно. Като че ли всичките ми мечти се осъществиха. — Погледна през рамо, където се спускаше игрив слънчев лъч. — Това е Райън. Мислех, че ще ти е приятно да се запознаеш с него, Джоузефин. — Разтвори широко очи. — И този път е довел още някой със себе си. Нова приятелка. Виждаш ли, това ще бъде неговата сестричка. — Алексис се обърна и се вгледа отново в смеещата се двойка от другата страна на розовите храсти. — Да, те ще бъдат много щастливи. Всички ще бъдем много щастливи — побърза да добави тя. Тръгна към къщата, без да изпуска старата си кукла. — А ако си много послушна, Джоузефин, ще те взема с мен в работилницата на чичо Иън. Знаеш ли, той може да прави жаби и какви ли още не прекрасни неща от дърво…

* * *

В градината, под сянката на беседка, потъмняла от розов цвят, Торнуд придърпа усмихната си съпруга към себе си.

— А сега, скъпа…

— Но, Дев, сигурен ли си, че ръката не те боли? — погледна го тревожно Индия. — Наистина би трябвало да бъдеш по-внимателен.

— Сигурно се дължи на пачата на херцогинята, която възстановява силите — прошепна дрезгаво Карлайл, докато сваляше колана й.

— И, Дев, във връзка с детето. С Райън, искам да кажа. Понякога го чувствам близо до себе си. Струва ми се, че чувам смеха му. Знам, че е глупаво, но…

— Не. — Докосна с пръст устните й. — Не е глупаво. И много се радвам, че го чувстваш, любима моя. Но може би е време да му дарим братче.

Индия разтегна бавно устни в усмивка.

— Или сестричка.

Младият мъж вдигна поглед към небето и завъртя очи.

— В такъв случай Господ да ни е на помощ на нас, бедните, добри мъже.

Но не изглеждаше ни най-малко нещастен, когато съпругата му го привлече до себе. Обсебени един от друг, те не забелязаха полъха на вятъра, който премина през голямата върба, нито шепота на цветята.

Звукът приличаше много на тихия смях на малко дете.

info

Информация за текста