Читать «Индия» онлайн - страница 197

— За нещастие ще бъде доста трудно да намерим подходящ ден. Трябва да се подготвят безброй неща, да се осигурят цветя и да се изпратят покани. Ще уведомя и безгрижните ти родители. Те са някъде между Гърция и Кайро, струва ми се, което не ни помага кой знае колко. Ще им бъдат нужни сигурно шест месеца, за да се приберат.

Девлин се намръщи.

— Ако мислите, че ще чакам шест месеца…

Лейди Кранфорд го прекъсна меко.

— Разбира се, това изглежда малко дългичко. Чакай да помисля. — Взе малка, облицована с кожа книга и се загледа, смръщила чело, в една от страниците му. — Вероятно тук. — Но почти веднага поклати глава. — Не, това е вторник и със сигурност ще представлява проблем за Бийч.

Икономът продължаваше да стои като истукан.

— После се пада втората седмица от месеца, което пък ще създаде проблем за мисис Харисън в една пълна с гости къща. Разбира се Албърт и младата му булка ще искат да бъдат тук, само че първо ще прекарат няколко седмици в Йоркшир. Пуснах ги да посетят семейството на младоженката, нали разбирате. А това означава…

Карлайл я наблюдаваше намръщен.

— Шест седмици са напълно възможен срок.

— Ако мислите, че ще чакам седмици, значи сти…

Очите на старицата блеснаха; нетърпението на младия мъж й доставяше удоволствие.

— Не, предполагам, че няма да чакаш. Пет седмици, тогава.

— Ваше височество — изпъшка Торн.

Индия реши, че е време да се намеси. Промъкна се до съпруга си и прошепна на ухото му.

— Не се притеснявай, Дев. Дори това да не се нареди както го желаем, аз знам една здрава дъбова маса на тавана, която винаги може да ни свърши работа. Ако нетърпението ти стане прекалено голямо, искам да кажа.

Погледът на Карлайл потъмня. Той се размърда, внезапно разгорещен.

— Проблем ли някакъв, Торнуд? — осведоми се херцогинята.

— Ами, ъъъ… ръката ми. Да, раната ме боли — излъга графът, вперил поглед в своята съпруга, която едвам удържаше смеха си.

— В такъв случай непременно трябва да си вземеш още от пачата от телешки крак. И от прекрасния чай на херцогинята — обади се разтревожено Алексис.

Младият мъж въздъхна.

— Истински Макиавели. Скоро Алексис и Мариан ще заприличат напълно на вас.

Иън и Маккинън се ухилиха, докато Люк и Силвър се наслаждаваха на гледката, която представляваше този нов член на семейството, станал жертва на грижовното настроение на баба им.

— Сега, както казах, бихме могли да избързаме с още няколко дни и да насрочим венчавката за след един месец. — Лейди Кранфорд впери поглед в своя зет. — Това при условие, че дотогава ще се възстановиш напълно физически, Торнуд. Струваш ми се доста блед, а никак няма да бъде добре да не си във форма през първата си брачна нощ.

Люк се изхили.

Иън се изкашля.

Индия почервеня като божур.

Граф Торнуд обаче се изсмя безгрижно, вперил поглед в своята любима.

— О, надявам се, че ще се справя, ваша светлост.

Очите му пламнаха, докато наблюдаваше тази жена; знаеше, че тя щеше да го поучава, да го дразни, да го вдъхновява и измъчва до края на дните му.

Жената, която обичаше повече от всичко друго на света.

Жената, която, дай Боже, скоро щеше да носи неговото дете.