Читать «Индия» онлайн - страница 191

Девлин се изсмя хладно.

— Докато императорът е заточен на Света Елена ли?

— Не за дълго — възпротиви се разгорещено Стивънсън. — Вече спечелихме двама министри от кабинета за нашата кауза. Фокс и Уилкокс са напълно на наша страна. Не всички благоговеят към вашия едва ли не канонизиран Уелингтън.

Торн скри изумлението си. Как бяха успели тези побъркани да спечелят подкрепата на такива високи места? Изражението му остана непроменено, докато наблюдаваше адютанта.

— А какви са плановете ти за Великия човек? Той също ли трябва да бъде пожертван за вашата велика и почтена кауза?

— Вече имаше няколко опита за покушение над живота му. „Аврора“ просто ще изпълни онова, което не успяха да направят другите бунтовници. Скоро името ни ще звучи в цяла Англия, а Париж ще отвори вратите си, за да посрещне своите герои.

Торнуд погледна към своя събеседник и осъзна, че гледа един побъркан човек. Никакви аргументи нямаше да променят и на йота мнението му. Единствената му надежда бе да избяга от тази карета. С ъгълчето на окото си забеляза сребриста сянка, която тичаше успоредно с файтона.

Луна! Нима Индия бе заподозряла нещо и бе изпратила вълчицата след него?

Нещо се удари с все сила в тавана на колата и накара Стивънс да се наклони напред и да изругае.

Карлайл се усмихна, когато допря пистолета до гърдите му.

— Обграждат ни, Стивънс. Чуваш ли това? — Още една торбичка с пясък се стовари върху каретата. — Каквито и планове да си имал, с тях е свършено.

— Надали. Очаква те трагичен инцидент с файтона, Торнуд. Разбрах, че някъде насам имало мост. Нещастно стечение на обстоятелствата, като се има предвид, че се сдобри с лейди Деламиър. Но времената сега са такива, изпълнени с опасности — додаде той, като се усмихна ехидно. — Разбира се няма никакъв смисъл да правиш опити да привлечеш с викове вниманието на кочияша. Той е един от нашите и ни е напълно верен. Не очаквай помощ от него.

През прозореца на каретата, високо над върховете на дърветата, младият мъж зърна яркочервена коприна. С голямо усилие сдържа усмивката си при мисълта, че Индия летеше над главата му с големия балон. Сега останалото зависеше от него.

Погледна към своя спътник и сви рамене.

— Очевидно си премислил всички възможности, Стивънс. Трябва да те поздравя. Но все още можем да се споразумеем. Ако ти дам диаманта можеш да разчиташ на мен да си държа устата затворена. Няма нужда от убийства. Ако предположим, че успееш, разбира се.

Неговият похитител се изсмя студено.

— Не успя да ме убедиш дори за секунда, Торнуд. Никога няма да си държиш затворена устата. Ти си човек на честта, макар да предпочиташ да го криеш от света. А сега ми дай диаманта. Няма смисъл да протакаме повече тази работа.

Девлин изруга и се наведе към ботуша си. Бавно измъкна диаманта, наречен „Аврора“.

Когато Стивънс се приведе напред, с блеснали от алчност очи, неговият пленник запрати скъпоценния камък с всичка сила към отсрещната стена на файтона, а след това се хвърли назад, отвори вратата и скочи на земята.