Читать «Индия» онлайн - страница 190

Но въпреки това не изглеждаше ни най-малко убеден, когато се спусна след сестрата на своя приятел.

Хенри Смитсън точно правеше последна проверка на въжетата, а Индия стоеше до него, когато пристигна Конър. Той изгледа с недоверие коприненото съоръжение и поклати глава.

— Предпочитам хлъзгавата палуба в бурно море всеки ден — промърмори под носа си той.

— Конър, какво правиш тук?

Индия прикрепяше торбичките с пясък по края на коша.

— Баба ти реши, че мога да разширя опита си, като опитам да полетя с балон.

— Глупости. Дошъл си да ме държиш под око.

— Ако този балон е дори наполовина толкова ненадежден, колкото изглежда, ти си тази, която ще трябва да ме наглеждаш, палавнице.

В това време Смитсън се бе вторачил в събиращите се на север облаци.

— Време е да тръгваме, мис. Тези облаци предвещават промяна на вятъра и не ми се ще той да ни пораздруса хубавичко, докато сме горе, не и над тази долина. Но ще хванем вашата карета, не се притеснявайте. — Погледна към високата фигура на Маккинън. — Ще надхвърлим позволената тежест, ако дойдете с нас. Сигурен ли сте, че все още държите да дойдете?

— След като преживях английските бомбардировки в Северна Африка, мисля, че ще се справя с един балон. — Младият мъж погледна смръщено към коша. — Как да вляза в това?

Индия прикри усмивката си, побутна го към ръба на коша и го последва. Миг по-късно Смитсън преряза въжетата и балонът започна да се издига над широките ливади. Младата жена се взря към хълмовете на юг.

— Виждам ги!

Една карета пъплеше по лъкатушния път. Произнесе наум благодарствена молитва, че бе изпратила също и Луна, водена от миризмата на ботушите на Девлин. Сега вече виждаше и вълчицата, която бягаше, без да спира далече под тях.

Лейди Деламиър се молеше да не са закъснели.

* * *

— И как стана така, Стивънс, че предаде своята страна? — Торнуд се бе облегнал на страничната стена на файтона, като стискаше окървавената си ръка. — Парите ли бяха причината или ламтенето за власт?

— Какво знаеш ти за нуждата от пари или власт? — намръщи се неговият похитител. — Ти, който през целия си живот си имал толкова привилегии?

— Може да останеш изненадан — отвърна тихо Карлайл.

— Така или иначе, това сега е без значение. Когато получа отново този диамант, всичко ще се промени. Вече имаме много силни поддръжници. Дори дъщерята на принца-регент е изпълнена със симпатии към нас. Няколко златни гвинеи в ръцете на онези, които трябва, и си осигуряваме лоялността им.

— Така ли мислиш? Със злато ли купувате верността на онези с белег на китката?

— Много умно, Торнуд, също като маскарада ти с Джеймс Херингтън. Надхитри ни и с размяната на малката в Хайд Парк. Но в крайна сметка всичко това няма значение. Нашата кауза ще триумфира.