Читать «Индия» онлайн - страница 189

Лейди Деламиър се засмя.

— В интерес на истината, познавам трима немирници, които имат нужда от твърда, но любяща ръка.

Младата жена се усмихна на момиченцето и протегна ръка към нея.

— Е, в такъв случай, мис Алексис, защо да не видим с какво можем да помогне на готвачката в кухнята? Мистър Албърт ще ни покаже пътя.

Индия проследи смаяно с поглед детето, което последва охотно новата си приятелка, забравила новата травма от последните часове в желанието си „да помогне“ на готвачката, като опита някои от прекрасните й творения.

— Но къде се забави Иън? — обърна се към баба си младата жена. — Помолих го да отиде да види какво става с Девлин и каретата. Все още не се е върнал, а вече мина четвърт час.

Херцогинята кимна.

— Това не е в стила на брат ти — заяви отмерено тя. — Може би момиченцето имаше право. Може би наистина има причина да се тревожим…

* * *

Стивънс насочи пистолета си към гърдите на Дев.

— А, сега, Торнуд, надявам се, че ще ми дадеш този диамант.

— Щях да бъда истински глупак, ако го направех. Несъмнено ще ме застреляш веднага, щом го сторя.

Младият мъж говореше с усилие равно, тъй като раната в ръката му, резултат от първия изстрел на секретаря, го болеше много.

— Но аз ще ви застреля така или иначе, лорд Торнуд. Няма да има никаква разлика, както и да постъпите.

Край каретата се чу чаткане на копита. В прозореца на колата се появи лицето на Иън.

— Всичко наред ли е при вас? Индия беше притеснена и ме помоли да…

Пелерината се плъзна по ръката на Стивънс. Очите на лорд Деламиър се разшириха при вида на дулото.

Чу се изстрел и един куршум го одраска бедрото. Силата на изстрела го повали на земята и той се търкулна, свит на топка.

— Жалко за брата на Индия — усмихна се ледено адютантът на Уелингтън. — Но ние не желаем да ни се месят, нали, Торнуд?

Дев не отговори. Полагаше усилия да стои с изправен гръбнак, докато кръвта напояваше все по-голяма част от ризата му. Съзнаваше обаче, че сега бе единственият му шанс да се измъкне.

Внезапно се хвърли напред, блъсна спътника си в единия край на файтона и изби пистолета от ръката му. Обърна се, изруга, отвори вратата и се приготви да скочи, макар точно сега да се движеха в галоп.

Този миг колебание го погуби.

— Ще си платиш за това, Торнуд — изръмжа Стивънс.

И ботушът му се стовари върху хълбока на младия мъж.

* * *

Индия се изправи рязко.

— Отивам при тях. Нещо не е наред, бабо, чувствам го.

— Но те имат повече от половин час преднина. Дори с Ханибал никога не би могла да ги догониш.

Погледът на лейди Деламиър попадна върху яркооцветения балон. Повдигна полата си и под нея се видяха бричовете, които бе сложила още щом бе заподозряла някаква неприятност.

— Но аз ще отида с балона, разбира се.

Херцогиня Кранфорд се намръщи и отиде да повика Конър Маккинън.

— Моята вироглава внучка тръгна след Девлин. Убедена е, че му се е случило нещо, а не мога да кажа, че съм по-малко разтревожена от нея. Ще я намериш в подножието на хълма.

Младият мъж повдигна едната си вежда.

— И как се надява да го догони? — Погледна навън и лицето му се покри с нездрава бледност. — Не с балона, надявам се. — Но щом срещна погледа на възрастната жена, страховете му се потвърдиха. Преглътна с усилие и се насили да се усмихне. — Значи с балона. Защо не? В крайна сметка, не може да е много по-трудно от това да стоиш на заливаната от огромни вълни палуба в развилнялото се море, нали?