Читать «Индия» онлайн - страница 192

Но стигна само до половината на пътя. Секретарят на Уелингтън го хвана за краката и го дръпна разярено навътре.

— Няма да ми избягаш точно сега, дявол да го вземе!

Отвън се чу ниско ръмжене. Без предупреждение силна сребриста фигура се метна през отворената врата и се стовари върху гърдите на Стивънс. Вълчицата на Индия изби пистолета от ръцете му и го повали на пода.

— Махни този звяр от мен! Ще ми разкъса гръкляна!

Торн се запита дали бе вероятно да стане подобно нещо. Никога досега не бе виждал Луна толкова ожесточена.

Но нямаше време за размисли. Още една торбичка с пясък се стовари върху файтона. Едрият хищник се обърна и блъсна силно младия мъж по рамото, като го повали към земята.

Дали към неговата смърт?

Миг по-късно той се стовари с главата надолу върху пръстта.

Все още трепереше, а погледът му бе замъглен, когато Стивънс се появи на вратата на каретата. Стреля отчаяно, но куршумът профуча край близкия храст.

В този момент Карлайл присви очи, осъзнал, накъде се бе насочил файтонът. Той летеше към стръмното възвишение, зад което беше реката.

Нямаше време да предупреждава нито Стивънс, нито кочияша. Конете преваляха възвишението, без да могат да видят какво има пред тях. А там пътят водеше към разбития мост.

Времето като че ли спря, когато адютантът изчезна, очевидно, за да търси изгубения диамант.

А след това отново се появи на прозореца.

Дев успя да зърне за секунда ужасеното му лице, преди файтонът да полети към скалистия бряг.

* * *

— Тя е знаела. — Карлайл стоеше на брега на реката, стиснал ранената си ръка, като се взираше към разпилените останки на каретата. — Нямам представа как, но Луна е знаела.

Индия се бе приземила сред свистене на коприна и сега двамата стояха, хванати за ръце и наблюдаваха реката и касапницата. Луна стоеше в краката им в очакване и приемаше доволно всяка милувка на Торнуд по кадифената си козина.

— Тя опита да ме изблъска от файтона. В началото си помислих, че е полудяла и се опитва да ме убие. — Поклати глава. — Но тя е знаела. Спаси ми живота. Както и ти, като я изпрати след мен.

— Много си добра, безценната ми — прошепна лейди Деламиър и вълчицата вдигна поглед към лицето й.

Индия прегърна и двамата.

— Слава Богу, че си жив и здрав, Дев. Нещо в това така внезапно пристигнало съобщение ме изпълни с подозрения.

Торн изруга.

— Стивънс простреля Иън. Той падна от коня си няколко мили по-назад. Мислиш ли, че този балон може да ни отнесе…

Последните му думи бяха заглушени от чаткане на копита.

— Не мърдайте! По пътя прибрах Иън и сега възнамерявам да се погрижа и за вас.

Двамата се обърнаха и видяха каретата на херцогиня Кранфорд, която препускаше по хълма. Току пред реката вратата й се отвори с трясък и бабата на Индия слезе с царствен вид, стиснала сребърния бастун в ръка. — Ето ви и вас! Вече се чудех какво ви задържа толкова дълго. — Когато видя останките на разбития файтон, тя поклати глава. — Внучката ми с право се тревожеше за теб, Торнуд. Надявам се знаеш, че дължиш на нея живота си.

— Точно й казвах същото — отвърна младият мъж. — И се канех да я питам как бих могъл да й се отплатя.