Читать «Изборът на убиеца» онлайн - страница 65

— Сега вече има законни права над детето.

— Възможно е — каза госпожа Травейл и сви рамене. — А какво ще кажете за човека, който е разговарял е Моника?

— Какво имате предвид?

— Дали не е той… който го е сторил?

— Възможно е.

— Какво е сторил? — попита Моника.

— Нищо — отговори Клинг.

— Има ли начин да си провери от кой телефон са се обадили? — попита госпожа Травейл.

— Изключено е. Дори докато човекът е още на телефона е проблематично проследяването. Днес телефонните връзки са автоматизирани. Ако сам е набрал номера, без помощта на телефонист, няма начин да се проследи. Дори ако го е свързал телефонист, връзката пак превключва на автоматична, и край. Полицията не успява да проследи кой знае колко разговори, госпожо Травейл. Това става предимно в детективските романи.

— Разбирам — каза госпожа Травейл, но в гласа й имаше съмнение.

— А сега може ли да хвърлим един поглед на стаята? — запита Карела усмихнато.

— Разбира се — каза госпожа Травейл и също се усмихна.

— Това може да ни отнеме известно време — продължи Карела. — Ще претърсваме основно.

Убиецът извади късмет.

Претърсиха основно, но не откриха писмото.

ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА

В Централната полицейска картотека издириха досието на Чарлс Фетерик и го изпратиха по куриер на детективите от 87-и участък. В тишината на стаята детектив Котън Хоуз се зае да го изучава.

След като прочете два пъти встъпителната страница, хвърли набързо поглед върху отпечатъците от пръстите на Фетерик и насочи вниманието си към останалата информация. От нея се виждаше, че Фетерик е прекарал една година в затвора. Последният му известен адрес бе улица „Боксър“ номер 127 в Ривърхед. Мястото, където го бяха открили и откъдето им беше избягал. От документацията човек не можеше да научи много неща, освен че Фетерик се опитал да разбие огнеупорната каса на работодателя си. Глаголът „разбивам“ може би в случая не е съвсем точен. Преди да ограби касата, Фетерик научил цифровата комбинация.

Хоуз прегледа отново досието.

Фетерик беше работил във „Фотогравюра Актън“, булевард „Актън“, Ривърхед.

Каза на Майер Майер, че ще отсъства за малко, и излезе.

Собственикът на „Фотогравюра Актън“ се казваше Сам Капловиц. Беше великан с гръд като варел и черпи мустаци, които висяха под носа му като бояджийска четка.

— Има си хас да не си спомням за Чарли. Как мога да го забравя? През всички тези години, откакто съм в бизнеса, това беше първата ми грешка. И последната.

— Колко време работи той при вас, господин Капловиц? — попита Хоуз.

— Сам. Наричай ме Сам.

— Добре, Сам. Колко време изкара при теб?

— Би трябвало да си сменя името. Не защото съм евреин, това не ме смущава. Ама Капловиц хич не ми харесва, много е дълго. На всичкото отгоре ми стърже слуха. Когато го чуя, направо ме престъргва. Ще взема да го сменя на Каплан. Тогава никой няма да ми казва, че се отървавам от името си, защото е еврейско. Каплан е също еврейско име. Ако питаш мен, човек, като е евреин, трябва да си остане евреин и да не се прави на задник. Съгласен ли си? Как ти звучи Каплан?