Читать «Изборът на убиеца» онлайн - страница 63

З: Това писмо в син плик ли беше?

М: Да.

З: Сигурна ли си, Моника?

М: Сигурна съм, защото казах на мама: „Този син плик е много красив.“

З: А тя каза ли ти от кого е?

М: Не.

З: А опита ли се да познае от кого е?

М: Какво искате да кажете?

З: Не се ли учуди, че писмото не е подписано?

М: Не.

З: А знаеше ли от кого е?

М: Не. Кой се обажда все пак?

З: Обажда се приятел на твоята майка. Помисли си, Моника. Мама какво направи с писмото, след като го прочете?

М: Не помня.

З: Помисли.

М: Мисля, но не си спомням. Сега трябва да облека куклата си.

З: Почакай, Моника. В чантичката си ли го прибра?

М: Не, нямаше чантичка при себе си.

З: Тогава къде го прибра?

М: Не знам. Отиде да се обади по телефона.

З: На кого се обади?

М: Не знам.

З: На полицията ли?

М: Не знам. А ти знаеш ли, че съм приятел с едно ченге? Детектив е и си има пистолет.

З: Ти каза ли нещо на този детектив за писмото?

М: Не. Какво го интересува едно старо писмо? Той търсеше някакво изгубено момиченце.

З: Ти спомена ли на друг за това писмо?

М: Не. Кой се интересува от едно старо писмо?

З: А сега си помисли, Моника.

М: За какво да мисля?

З: Къде е това писмо сега?

М: Не знам.

З: Още ли е в къщата?

М: Май че да.

З: Откъде знаещ?

М: Мисля, че го видях някъде из къщи.

З: Къде?

М: Някъде.

З: Къде по-точно, Моника?

М: Не си спомням. А сега трябва да затворя телефона. Не искам куклата да настине.

З: Няма да настине. Къде е писмото?

М: Вече ви казах. Не знам. Някъде из къщи. Вие имате ли кукли?

З: Не. Мисли, Моника.

М: Мисля с всички сили. Обаче моята кукла…

З: В хола ли беше?

М: Не си спомням.

З: В трапезарията?

М: Нямаме трапезария.

З: В спалнята на мама?

М: Може би. Може да го е прибрала в бюрото си.

З: Сигурна ли си?

М: Откъде да знам? Вие задавате много въпроси.

З: Само се опитвам да помогна на майка ти. Това писмо е много важно. Тя наистина ли го прибра в бюрото си?

М: Може би.

З: А може би в гардероба?

М: Може би.

З: А ще погледнеш ли?

М: Сега ли?

З: Да.

М: Не мога веднага. Сега трябва да облека куклата.

З: А кога ще можеш да провериш?

М: Не искам да проверявам. Не ми е разрешено да ровя в маминия гардероб. Тя не ми позволява.

З: Е, няма нужда да й казваш, че си проверявала.

М: Тя ще разбере. Ще разбере още щом се върне. Сега е в отпуск.

З: Така ли?

М: Да. Баба ми каза. Ще отсъства известно време.

З: Ясно. Щом не е тук, значи няма да разбере, че си търсила нещо в гардероба й, нали?

М: Ще разбере. Мама винаги разбира. Тя знае всичко. Веднага разбира, когато лъжа. Веднага. Мама е много умна.

З: Няма да разбере, ако внимаваш. Освен това, ако намериш писмото, ще ти купя един хубав подарък.

М: Какво ще ми купиш?

З: Кукла.

М: Вече имам кукла.

З: Ще имаш две кукли.

М: Не ща две кукли. Една ми стига.

З: Добре, какво искаш?

М: Нищо.

З: Не може да няма нещо, което да искаш.

М: Има.

З: Какво?

М: Палто от визон. Мама все казва, че иска палто от визон.

З: Добре, ще ти купя палто от визон.

М: Добре.

З: А сега ще провериш, ли за писмото?

М: Не.

З: Защо? Нали…

М: Защото не искам палто от визон. Защото не искам нищо. Освен това много съм заета. Нали ви казах? Трябва да облека куклата.