Читать «Изборът на убиеца» онлайн - страница 66
Ед Макбейн
— Добре.
— Каплан — произнесе Капловиц, сякаш изпробваше името. — Може и да го направя. Ще трябва първо да питам синовете. Пък и няма да се наложи да сменям името на ателието. Фирмата е кръстена на улицата, на „Актън драйв“. Можеш ли да си представиш, ако се казваше „Фотогравюра Капловиц“? Можеш ли да го произнесеш? Аз бих се задавил всеки път, когато ми се наложи да го произнеса по телефона.
ИМЕ: Чарлс Рудолф Фетерик
КОДОВ НОМЕР НА ДОСИЕТО: P 625621
ИЗВЕСТЕН ОЩЕ КАТО: Фетерик Перушината, Пилето, Руди Пилето
АДРЕС: Пако Хил № 8341, гр. Изола
ДАТА НА РАЖДАНЕ: 5 май 1935 г.
ВЪЗРАСТ: 20 г.
МЯСТО НА РАЖДАНЕ: Изола
ВИСОЧИНА: 170 см. ТЕГЛО: 75 кг. КОСА: руса ОЧИ: КАФЯВИ
ЦВЯТ НА КОЖАТА: жълтеникава
ПРОФЕСИЯ: гравьор
БЕЛЕЗИ И ТАТУИРОВКИ: белег от операция на апендикс
АРЕСТУВАН ОТ: полицай Джордж Шапиро
ПОЛИЦЕЙСКИ НОМЕР: 29-1042-1955
ДАТА НА АРЕСТА: 21.6.55
МЯСТО НА АРЕСТА: Актън драйв, Ривърхед
ОБВИНЕНИЕ: кражба с взлом
КРАТКО ОПИСАНИЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО: При опит да отвори огнеупорната каса на работодателя си, собственика на „Фотогравюра Актън“, Фетерик бил изненадан на местопрестъплението в 1.07 ч. сутринта от патрулиращия полицай. Побягнал към изхода с шифъра в ръце. Спрял, когато полицаят стрелял във въздуха.
ДАННИ ЗА ПРЕДИШНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ: няма
ОСЪДЕН ОТ: Градския съд на 1 юли 1955 г.
ПРИСЪДА: кражба с взлом трета степен, член 404 от НК
ПРИСЪДА: да прекара не по-малко от една година и не повече от три години на остров Бейли
— Какво ще ми кажете за това момче, господин Капловиц?
— Нали ти казах да ми викаш Сам?
— Точно така. Сам.
— Благодаря ти. Взех го на работа. Трябва да беше на деветнайсет години. Хабер си нямаше от нищо. Добро момче. Викахме му Чарли Перушината. Или Чарли Пилето. Някои от момчетата му викаха Пилето. Ама приятелски, никой не е искал да го оскърбява. Научихме го на занаята. Само за една година стана гравьор. Ама много добър, да знаеш. Златни ръце.
— И после?
— После реши да ограби касата ми. Дори шифъра не беше научил както трябва. Думата ми е за листчето, което полицаите откриха у него. Не го беше записал правилно. После адвокатът му се опита да направи голяма работа от това, да докаже, че не бил искал да отваря касата. Можеш ли да си представиш? Имах вяра на това момче, много ми беше симпатично. Ама да ограбва каси — това не мога да го приема. Радвам се, че го прибраха в затвора. Казвам ти самата истина, драго ми стана, когато го тикнаха в дранголника.
— Разбирам — каза Хоуз.
— Цял живот съм работил, господин Хоуз — продължи Капловиц. — Още са ми обгорели пръстите от киселината. Нищо не се постига лесно на този свят. Сега си имам един малък бизнес, ама хич не ми беше леко. Това момче имаше големи шансове да стане човек. Тук усвои един хубав занаят. Ама потърси на хляба мекото и на, отиде в затвора. Защо им трябват на хората такива работи? — Капловиц се изсекна. — Чарли пак ли е забъркал някоя каша?
