Читать «Изборът на убиеца» онлайн - страница 31

— Горкичкият.

— Обичам я — каза Майер философски. — Какво да правя? Любовта ме хвана на въдицата си.

— Беше ли вече ченге, когато се ожени?

— Да. Запознахме се в колежа. Това стана през…

— Не знаех, че си учил в колеж.

— Аз съм голям интелектуалец — каза Майер. — Значи не си знаел? Не ми ли личи? Аз съм от старо интелигентско семейство. В европейския град, откъдето е дошъл дядо ми, само той е знаел да чете и пише. Бил уважаван гражданин. Много уважаван.

— Вярвам ти — каза Клинг.

— Трудно е да ми вярваш. Да си ме чул да лъжа? Викат ми честния Джон Майер. В колежа учих право. Знаеше ли това?

— Не — каза Клинг.

— Обаче факт. Но когато завърших, юристите се търсеха колкото дупки в главата. Завърших през четирийсета година. Знаеш ли какво им трябваше тогава на хората? Във всеки случай не юристи.

— А какво?

— Войници.

— Разбирам.

— Чичо Сам размаха пръст. И аз станах войник. Да не би да съм имал избор? А като се уволних през четирийсет и четвърта, вече нямах желание да ставам адвокат. Изведнъж си дадох сметка, че не ми се ще да се завра в някоя прашна малка кантора и да препускам подир линейките, за да хвана някой премазан нещастник и да искам от негово име обезщетение. Затова дойдох в полицията. Тогава именно се ожених за Сара.

Телефонът иззвъня. Майер вдигна слушалката.

— Тук детектив Майер от осемдесет и седми участък. Кой? Да, тук е. Кой се обажда, моля? Да, почакайте само секунда — прикри слушалката с ръка. — Обажда се някой си Тед Бун — каза на Клинг. — Да е роднина на убитото момиче?

— Бивш съпруг — поясни Клинг. — Дай да говоря. Да?

— Детектив Клинг ли е? Обажда се Тед Бун.

— Добър ден, господин Бун, как сте?

— Добре, благодаря.

— Какво има?

— Има нещо, което може да ви се стори интересно. Не знам какво е точно. Отворих пощенската кутия и открих вътре писмо. От Ани.

— От Ани?

— Да. Адресът ми беше сбъркан и сигурно затова се е бавило. Било е пуснато миналата седмица. Така или иначе, получих направо шок.

— Разбирам. Има ли нещо важно в съдържанието му?

— Най-добре вие сам да прецените. Можете ли да дойдете?

— У дома ли сте?

— Да.

— Кажете ми адреса — помоли Клинг. Бун му го продиктува. — Да, след малко ще бъда при вас.

— Нещо ново? — попита Майер.

— Може би.

— Ама не си сигурен?

— Не съм.

— Защо не вземеш със себе си Котън Хоуз? — попита Майер и очите му отново премигнаха дяволито. — Чух, че бил направо вълшебник.

— Пожелавам ти плодотворен ден — отвърна Клинг и излезе от стаята.

Стюарт Сити носеше името на английска кралска династия. Беше малък квартал на Изола, простиращ се на три преки и граничещ с извивката на река Дикс. Стюарт Сити носеше името на английска кралска династия и луксозните блокове, разположени срещу реката, можеха с основание да се нарекат царски. Имаше времена, когато богатите квартали се намираха в северната част на Изола, но лека-полека започнаха да западат, така че апартаментите с изглед към река Харб вече не минаваха за престижни. Всъщност много от тях вече попадаха в района на 87-и участък, който трудно можеше да се приеме за престижна част на града.