Читать «Завръщането на императора» онлайн - страница 79

С неохотно дадената благословия на Вечния император Ото и подчинените му Бор бяха обявени за нови владетели на Вълчите светове.

Повечето историци бяха съгласни, че до този момент това е доста добро решение. Бор оставяха другите създания да мислят и правят каквото желаят, стига да не застрашават стабилността в купа Лупус и да не подемат нови разпри.

Странно, но вярата в Таламейн загина заедно с последния си жрец. Въпреки древните си корени тя беше станала прекалено потискаща и оцелелите вярващи бяха благодарни, че главите им вече не са притиснати към грапавото каменно колело на Таламейн. Принос за отвръщането от нея имаше и припирнята между двамата първосвещеници. Тя беше толкова абсурдна, че дори селяните, обработващи далечните си ниви, се почувстваха засрамени.

Самите джанисари се превърнаха в кръстоносци без кръст, най-истинските ронини. Откриха други, миролюбиви занимания, които напомняха както за срама, така и за славното им минало.

Синд беше израсла в такъв дом. Разказваха й историите от миналото в тихо уединение, около семейната камина, украсена със стари оръжия, или понякога на висок глас при семейни и кланови събирания, провеждани на тайни места.

Синд беше израсла обсебена от миналото — тя беше една от старите Джан и споделяше тяхната любов към битката. Още от дете презираше обикновените играчки на другите млади Джан. Играчките-оръжия й бяха любими. Видеокнигите, посветени на големите битки и героичните подвизи я вълнуваха повече от всякакви приказки. И затова не беше изненадващо, че когато порасна, тя се записа като доброволец в армията на Бор. Те бяха старите врагове на собствената й култура, но единствените воини наблизо.

Невероятното й умение да си служи с пушката бързо й спечели слава сред Бор. При всеки конфликт, изискващ употребата на сила, Синд беше сред първите доброволци. Младостта й в никакъв случай не беше недостатък. По-скоро беше предимство. Бор обичаха битката почти повече от стрегга, тази мощна и зла отвара, към която Стен се беше пристрастил, а после я беше занесъл и на Вечния император. Бор насърчаваха инстинкти като тези на Синд у собствените си деца и се хвалеха с тях на пищните си пиршества и състезания по надпиване.

Докато Ото говореше през сълзи и потупваше видимо смутения си приятел, Синд се взираше с обожание във великия Стен. Той беше съществото, чиито подвизи бяха възхвалявани повече от всичко друго на пировете на Бор. Никой Бор, поне малко свързан с неговите дела, не можеше да не привлече възхитените погледи и коментари на останалите, когато минаваше по улиците. Историята се разказваше отново и отново, и всеки път славата на Стен и Алекс сияеше все по-ярко. Особено на Стен. Той беше по-млад, отколкото си го беше представяла. Очакваше, че ще е древен и белобрад, излъчващ мрачно достойнство. Намери го за много привлекателен.