Читать «Завръщането на императора» онлайн - страница 78

Основното неудобство на това оръжие беше, че боеприпасите за него, както и всяка друга форма на АМ2, в настоящия момент бяха изключително оскъдни. Така че Синд беше започнала да тренира с всякакви други достъпни оръжия, с които можеше да убива от голямо разстояние — от арбалети до ракетни оръжия.

Като повечето от воините на Бор, тя беше обучавана и в други бойни похвати. На кораб, например, беше абордажен специалист, и то доказал се при няколко трудни сблъсъка.

Младата жена беше Джан, по-скоро бивша възпитаница на Джан. Джан беше военен орден на отдадени до смърт адепти, поразяващата ръка на таламейнската теокрация, която някога бе управлявала купа Лупус със средствата на терора. Вълчите светове, както бяха преименувани системите, сега контролирани от Бор, открай време бяха дребно неудобство за Вечния император. А единствената причина неудобството да е дребно се коренеше във факта, че се намираха в покрайнините на Империята. Но от гледна точка на Бор нещата не изглеждаха така. Те възприемаха тези светове като смъртоносна заплаха. Военно-търговската им култура беше систематично унищожавана от ксенофобните Джан и Бор вече бяха почти на изчезване.

Но много години преди Синд да се роди беше направено важно откритие отвъд Вълчите светове. Намерени бяха нови залежи на империум X, материал, използван да изолира, а следователно и да контролира АМ2. Хората на Таламейн и убийците джанисари обаче се намираха на кръстопътя, през който минаваха доставките на империум X. Подклаждани от убийствената си религия — боготворенето на Таламейн, — Джан се бяха превърнали в запушалка на една изключително важна бутилка.

Стен и Алекс бяха оглавили отряд на „Богомолка“, изпратен да издърпа запушалката. В кървавата сеч, която последва, Стен успя да се възползва от дълбокото разцепление в таламейнската теополитика, като въвлече двама съперничещи си първосвещеници в смъртоносна надпревара. И двамата загинаха. За удивление на Стен непосредственият резултат беше издигането на трети религиозен водач, колкото могъщ, толкова и склонен към предателство. Беше и красив, и героичен — като пословичния „рицар на бял кон“ — с което привличаше фанатиците дори повече, отколкото с преклонението си пред Таламейн. Но кой знае как този последен водач реши, че е самият Таламейн, отрече се от собствената си вяра, заяви, че е бил греховно подведен, призова към мир и после се самоуби. Голям късмет. Късметът в този случай бе значително подпомогнат от прецизно изпълнена атака на крепостта на пророка, последвана от внимателно обмисленото юмручно убеждаване на мъжа и инжектирането на хипнотичен разтвор във вените му, а след това от програмирането, речта и мъченическото самоубийство.