Читать «Завръщането на императора» онлайн - страница 54

Последният фактор оказваше влияние едва през последните триста години. На около двайсет и пет километра северно от Куус Бей се намираше устието на река Умпкуа. Императорът се беше запалил по риболова, и то на сьомга. Беше използвал политическото си влияние над местните управници, за да му преотстъпят реката за вечни времена — от извора до мястото, където се вливаше в океана. Това му беше струвало огромна сума за подкупи и безброй обещания.

Оттам нататък парите бяха продължили да се леят. Един след друг обитателите на всички къщи около реката и притоците й бяха убедени да се преместят. Компенсираха ги богато наистина — но все пак…

Някога при устието на Умпкуа беше съществувало малко градче — Редспърт, Рийдспорт или нещо такова. Сега беше призрачен град. Около реката се издигаха и други руини, останки от някогашни селища — Скотсбърг, Умпкуа, Роузбърг и така нататък.

Императорът си беше император, Стен си даваше сметка за това, и все пак тази демонстрация на интригантство и мощ го дразнеше. Но пък реката не беше негова, за какво да се вълнува толкова. По-важното бе, че нагоре по Умпкуа се намираше старата риболовна хижа на Императора. А няколко километра по-нататък беше целта на Стен.

В дните, когато все още боготвореше Вечния император, Танз Суламора се стараеше да подражава на всяка негова прищявка. Императорът ловеше риба… Много добре, и Танз щеше да го прави. Но докато Императорът се наслаждаваше на усамотението и секвоите и се нуждаеше от място, колкото да разпъне палатката си покрай бъкащите от сьомга бързеи, Суламора не намираше никакво удоволствие в подобна простота. Риболовният му лагер се превърна в пищно провинциално имение, снабдено с всяко изтънчено удобство, което плутократът можеше да си позволи. Суламора не можеше да понесе да стане смешен, като просто признае, че идването на Земята, риболовът и завирането в пущинака е доста глупаво. Когато организира заговора на Тайния съвет, имението му стана идеалната неутрална и същевременно безопасна територия, където да обсъждат плановете си.

Суламора се беше разпаднал на молекули, но достойнствата на неговото имение си бяха непокътнати. Там трябваше да заложат засадата, а оставаха само още няколко дни, преди Тайният съвет да пристигне. Стен беше готов да го посрещне.

След като беше наясно с целта и мястото, трябваше да сформира екипа си. Не представляваше проблем да се намерят напълно благонадеждни имперски гангстери. След края на Таанските войни подразделенията на „Богомолка“ се оказаха прекалено много. А тези войници не бяха решили да постъпят в „Богомолка“ заради миролюбивата си природа. Те търсеха приключения. За Махони не беше трудно да пресее кандидатите. Тези, които избра, бяха хора, създали си известност. Сред тях със сигурност нямаше предатели. Всички познаваха репутацията на Махони като бивш командир на корпус „Меркурий“. За повечето от тях, служили още преди войната и като по чудо оцелели в Таанското клане, Стен беше смел и почти легендарен командир.