Читать «Завръщането на императора» онлайн - страница 52

Алън Кол

Махони беше разочарован от враговете си. Беше командвал по-добри контраразузнавачи, още когато беше помощник-водач на патрул в Имперския младежки корпус.

Стен и Алекс се вписваха добре в обстановката. И двамата бяха доста опитни — особено Стен.

Заговорниците бяха уведомени кога ще бъде проведена операцията. Бяха им дадени допълнителни инструкции да държат войските си в готовност на тази дата, а заповедите да бъдат издадени, без да се вдига излишен шум.

Неколцина от тях настояваха за повече гаранции. Не че не вярваха на Махони, но единствено вярата не стигаше. Появата на Стен възприеха като добър знак. Повечето го познаваха най-вече като герой от ранните етапи на Таанските войни. Но фактът, че един адмирал лично ще води набега към Земята, явно ги успокояваше.

Най-подозрителни бяха високопоставените служители от разузнавателните служби. Те обаче бяха чували за Стен или го познаваха — поне по репутацията му — и в техните очи той беше напълно приемлив водач в тази опасна мисия.

Към края на игрите Стен намери Махони и го заведе в напълно обезопасена срещу подслушване стая. Без заобикалки запита флотския маршал дали наистина вярва, че всички тези същества ще се задействат според уговорката, и то в уреченото време.

— Разбира се, че не — сопна се Махони. — Както питомният ти главорез би казал, аз може и да съм луд, но определено не съм малоумен. Да предположим, че ти изпълниш твоята част… Ето каква е прогнозата: ако седемдесет и пет процента спазят уговорката, не само ще видим сметката на убийците, но и смяната на властта ще стане безболезнено. Ако се решат само петдесет процента… ще се пролее малко кръв, но мисля, че ще се справим. Стига, разбира се, тези, които се уплашат, да не се опитат да ни спрат. Ако пък на наша страна останат по-малко от половината… При по-малко от половината, приятелю, ще ти трябва целият късмет във вселената и отлично подготвено бягство. Това е, адмирале. Ти си на ход. Събери си хората и започни да ги тренираш както намериш за добре.

Докато с Алекс напускаха планетата, Стен направи собствена прогноза. Той вярваше дори по-малко и от Махони, че конспирацията ще постигне успех. Твърде много хора бяха замесени, твърде много време беше минало, а и Стен хранеше дълбоко недоверие към всяко съзаклятие, чиито участници имат интереси — независимо колко яростно се отричаше това — в държавата. От генерали и адмирали не излизаха добри дисиденти.

А шансът те двамата с Алекс да успеят… в покушението… беше дори по-малко от петдесет на петдесет.

По дяволите, за агент на „Богомолка“ това означаваше почти стопроцентова вероятност. Много добре тогава. Ще елиминира Тайния съвет, а какво ще стане след това тепърва ще се разбере. Това щяха да решат други — след като телата изстинеха.

Беше наистина жалко, че Стен никога не беше срещал бригаден генерал Мейвис Симс — и никога нямаше да има тази възможност.

Глава 10

Стен беше в отвратително настроение. Изключи шлема и го свали от главата си. Потисна желанието да го запрати в стената и се взря мрачно в дъжда навън.