Читать «Завръщането на императора» онлайн - страница 33

Е, това не беше напълно вярно. Според легендите съществуваше един, който беше успял — легендата за грб’чевския Матусал.

В нея се разказваше за древните времена, когато се слели двете форми на живот. По време на тази дълга и мрачна епоха царял хаос. Тогава се появил мъж, който силно се различавал от другите. Името му било забравено, което поставяше верността на легендата под силно съмнение, но я правеше и по-въздействаща.

Според мита той обявил своето безсмъртие още в юношеска възраст, а в последвалите сто или повече години станал известен като странстващ мислител и философ, който превъзхождал най-големите умове на своето време. В годината, в която трябвало да умре, цялото кралство започнало всекидневно бдение в очакване глашатаите да обявят кончината му. Годината минала. После още една. И още една. Докато накрая безсмъртието му било прието за факт. Първият — и единствен — дълговечен Грб’чев станал владетел на кралството. Настъпила ера на просветление, продължила много векове, може би дори хилядолетия. От този миг нататък бъдещето на расата било осигурено. Поне така гласеше легендата.

Последната й част най-много вълнуваше Кес — това бе пророчеството, че някой ден друг Матусал ще се роди и този безсмъртен Грб’чев ще поведе вида им към още по-големи успехи.

Напоследък Кес се чудеше дали не е избраният.

Но това ставаше само по време на най-истеричните му и налудничави фантазии. Най-вероятно допълнителното време, през което беше оцелял, се дължеше на някакво генетично изменение. В действителност можеше да „умре“ във всеки момент. Ако искаше да има някакво бъдеще, Кес трябваше да предприеме нещо, да открие тайната и да се превърне в новия спасител на своя вид.

Зарея поглед през прозореца. Колата се движеше през работнически квартал с високи, сиви блокове от двете страни на широкото шосе. Повечето жители ходеха пеша. Ограничаването на АМ2 не позволяваше да се поддържа обществен транспорт, да не говорим за малките правоъгълни превозни средства, които средната класа толкова обичаше. Кес видя дълга опашка да се извива пред един магазин за соя. Нащърбена табела заковаваше цената на десет кредита за унция. Състоянието на табелата беше подигравка, а цената беше възмутителна.

Двама бронирани полицаи охраняваха изхода на магазина. Кес видя отвътре да излиза жена с малък вързоп в ръка. Тълпата мигновено изрева, ръце се замятаха в опит да сграбчат пакета, който тя стискаше. Едър полицай пристъпи колебливо напред. Колата на Кес отмина, преди той да успее да проследи развитието на събитията.

— … Положението е такова от бунтовете за храна насам — обясняваше жената, която караше. — Разбира се, разходите по охраната са големи, така че цените трябва да се вдигат, нали така? Но не можеш да го набиеш в главите на хората. Обяснявах аз на моичкия…

— Какви бунтове за храна? — прекъсна я Кес.

— Не знаете ли? — тя зяпна от изненада, че един от членовете на Съвета изобщо няма представа какво се е случило.

— Беше ми докладвано за размирици — додаде Кес. — Но не и… бунтове.