Читать «Завръщането на императора» онлайн - страница 32

Съществуваха древни легенди на собствения му вид, които разказваха за безсмъртието или поне за невероятно дълголетие. Бяха подобни на легендата за Матусал и вероятно бяха породени от фаталния недостатък на тяхната раса.

Кес — както и всички Грб’чев — беше резултат от сливането на две различни форми на живот. Едната беше тялото, с което Кес се разхождаше наоколо. Високо, привлекателно, сребристо създание, чиито главни достойнства бяха издръжливост, почти изумително здраве и способността да се адаптира и да поглъща всяка заплашваща живота му сила, но пък така невероятно глупаво.

Другата беше видима само благодарение на червения проблясък, който пулсираше през черепа му. Някога е представлявала само обикновена, устойчива форма на живот — нещо като вирус. Да се нарече вирус обаче не би било точно. Силните й страни бяха изключителната способност да прониква през защитните протеини на клетките, с които се сблъскваше, и потенциалът за развитие на интелект. Главната й слабост беше генетичният часовник, който спираше средно след около сто двадесет и шест години.

Кес трябваше вече да е „мъртъв“, а прекрасният му мозък — превърнат в малка, потъмняла топка от загниващи клетки. Неговото тяло — красивата рамка, която осъществяваше всички естествени функции на Грб’чев — можеше да продължи да функционира още около век след това, но щеше да е само празна обвивка.

Когато Кес се присъедини към другите заговорници от Тайния съвет, той не търсеше власт, а спасение. Богатствата не го вълнуваха. Искаше живот. Интелигентен живот.

Не се интересуваше от АМ2, макар че предпазливо криеше това от сподвижниците си. Да разкрие своята слабост би означавало да се осъди на смърт. Когато Императорът беше убит и се започна отчаяното издирване на източника на постоянните запаси от гориво, Кес вече бе започнал своето жизненоважно търсене — какво правеше Вечния император безсмъртен?

Отначало вярваше, че ще открие отговора в засекретените архиви на Императора, със същата убеденост, с която другите смятаха, че ще намерят извора на АМ2. Но и той удари на камък.

Когато убийството беше извършено, Кес беше на сто двадесет и една години. Което значеше, че му остават още около пет. Бяха минали малко повече от шест години оттогава, но Кес беше все още жив.

През тези последни години той живееше в постоянен ужас за умствените си способности, изпадаше в истерия, че времето изтича. Дори най-малкият пропуск в паметта предизвикваше у него пристъпи на паника. Забравена среща го хвърляше в мрачни настроения, които трудно скриваше от другите съветници. Това беше и основната причина да стои настрана от Първичен свят толкова дълго.

Нямаше ясна представа защо продължава да живее, също както си оставаше в неведение за най-голямата тайна на Императора. Никое създание от неговия вид не беше преминавало отвъд естествената граница от сто двадесет и шест години.