Читать «Завръщането на императора» онлайн - страница 26

Не успяха да се научат особено добре.

Императорът беше складирал АМ2 в големи депа, стратегически разположени из цялата Империя. Те захранваха огромни танкери, които сновяха напред-назад, според нуждите и заповедите на Императора. Само той контролираше количеството, качеството и редовността на доставките на гориво.

Ако някоя система или индустрия му се противопоставеше, той щеше да я постави на колене. Който му се подчиняваше, получаваше винаги стабилни цени, каквито Императорът сметнеше за справедливи.

Членовете на Тайния съвет веднага видяха недостатъците на тази система, особено защото тя засягаше оцеляването им. Никой от тях не би получил подобен абсолютен контрол.

Затова те разделиха АМ2 на равни дялове и така подсигуриха евтино гориво за собствените си индустрии. Освен това го използваха и да наказват личните си врагове, да даряват приятелите си или да създават нови съюзници. Силата, с други думи, беше разделена на четири.

Понякога всички се съгласяваха, че има една-единствена заплаха за бъдещето им. Тогава се събираха, обсъждаха и действаха.

В началото харчеха като подивели. С толкова много безплатно гориво разшириха владенията си — закупиха сгради, нови фабрики, — поглъщаха конкурентите си или залъгваха корпорациите, чиито печалби желаеха.

Императорът беше разделил АМ2 на три ценови равнища: най-евтиното гориво отиваше в развиващите се системи. Следващото беше за обществени потребности, за да може правителството да задоволи основните нужди на различните популации. Най-скъпото беше за търговия.

Тайният съвет премахна това разделение и постави само една цена — доста висока, която трябваше да бъде заплащана от всички, освен от тях и техните приятели. Резултатът беше натрупването на богатство, което надхвърляше и най-смелите им мечти.

Съществуваше обаче червеят на съмнението, който дълбаеше голямата си дупка в увереността им. Червей, който бяха пренебрегвали твърде дълго.

Огромните складове трябваше да бъдат захранвани. Но от кого? Или с какво?

В миналото вериги от кораби-роботи — навързани заедно в невъобразимо дълги композиции — бяха пристигали към складовете, натъпкани догоре с Антиматерия Две. Много векове бяха изтекли, без някой да си зададе въпроса, откъде биха могли да идват. Предположението беше изместило този въпрос — важните хора знаят, важните хора, които изпълняват заповедите на Императора.

Като всички необосновани предположения, то си проправи път и срита колективния задник на Съвета.

След смъртта на Императора корабите-роботи престанаха да идват. Оказа се, че разполагат само с наличното АМ2. И то никога нямаше да се увеличи.

Мина доста време, преди да го осъзнаят. Тайният съвет беше прекалено зает да се справя с лавината от проблеми — както и с чувството си на вина, — затова просто прие, че ситуацията е временна. Пратиха подчинените си да разпитат бюрократите в отдела за гориво. Бедните създания ги изгледаха озадачено.