Читать «Завръщането на императора» онлайн - страница 25

Беше сгрешил само в това, че го бе довел до крайност. Бизнесът беше религията на Суламора, а Императорът — нейният главен жрец. Той вярваше, че Императорът е непогрешим — същество, което бързо пресмята възможностите и действа без колебание. И резултатът винаги е правилен. Също така предполагаше, че целите на Императора съвпадат с неговите, както и с тези на всеки друг капиталист в Империята.

Всъщност мнозина други бяха стигнали до същия извод. Но играта на Вечния император си беше негова собствена. Това беше неговата дъска. Неговите правила. Неговата победа. Единствено негова.

А що се отнася до непогрешимостта, дори Вечният император нямаше подобни илюзии. Всъщност, когато планираше, той предвиждаше вероятността от грешки — и свои, и чужди. Това беше една от причините нещата да се подреждат в негова полза. Вечният император беше майстор на дългосрочните прогнози.

— Става лесно — обясняваше шеговито на Махони, — особено след първите хиляда години.

Таанските войни бяха резултат от една от най-големите грешки на Императора. Той разбираше това по-добре от всеки друг. Но конфликтът беше толкова яростен, че се наложи да бъде откровен — със Суламора и редица други. Започна да разсъждава на глас, обясняваше заключенията си на най-доверените си съветници. Как другояче би могъл да чуе тяхното мнение? Същевременно изрази съмнение в себе си и призна множество свои грешки.

Това беше тежък удар за Танз Суламора. Оказа се, че неговият герой стои на глинени крака. Корпоративният ореол помръкна. Суламора загуби вярата си.

Убийството беше неговото отмъщение.

За да се защити, той държеше съществените подробности на плана в тайна. Искаше да се застрахова, като настоя съзаклятниците му да поемат в равна степен вината за извършеното. Всички бяха сложили отпечатъците от пръстите си под документи, които издаваха участието им. Всеки получи копие от тях, така че предателството беше немислимо. Но подробностите за убийството на Волмер, наемането на Шапел и последвалата смърт на Императора останаха неизвестни за другите заговорници.

Членовете на Тайния съвет наблюдаваха развитието на събитията на видеоекраните си заедно с цялата Империя. И нямаше по-запленени зрители от тях. Видяха императорската свита да се насочва към редицата от посрещачи на космодрума. Приветстваха Суламора като герой. Очакваха с нетърпение смъртоносния изстрел. Напрежението беше невероятно. След миг щяха да се превърнат в крале и кралици. После Императорът умря. Мисията бе изпълнена!

Експлозията, която последва, ги учуди колкото и всички останали. Дали бомбата беше финален щрих? От друга страна, беше немислимо Суламора да се самоубие. Предположиха, че лудият Шапел е искал да бъде напълно сигурен в успеха си. Е, какво пък. Бедният Суламора. Понякога става дракх.

Макар смъртта му да означаваше, че ще си поделят и неговият дял от баницата, те наистина скърбяха за човека. Като шеф на всички транспортни операции и основната част от корабостроителството, Танз Суламора не можеше да бъде заменен. Освен това остро се нуждаеха от ловкия му ум, както и от знанията му за начина на водене на имперската политика. Смъртта му означаваше, че ще им се наложи да се учат в движение.