Читать «Завръщането на императора» онлайн - страница 20

След още миг изстена отново. „Приятелите ми така и не чуха финала:

И Господ я погледнал, направо шашнат: «Бабче, как можеш да кажеш, че не съм ти помогнал? Пратих ти кола, лодка и гравилет».“

Като се засмя тихо, той тръгна към Горната улица. Първите няколко метра извървя близко до високата сива стена, после изскочи внезапно, сякаш излизаше от някоя врата — като мъж, тръгнал да върши важна работа по късна доба, мислещ само за крайната си цел и колко ужасно е времето.

Раздвижване. Нещо беше помръднало в сенките от другата страна на улицата.

Първият въпрос: Кой беше по петите му?

Килгър разполагаше с предимство, което в случая не можеше да използва пълноценно. На нормален И-свят мускулите му, развили се при тукашната силна гравитация, щяха да са достатъчни, за да разреши нещата бързо — било с проливане на кръв, било с акробатично бягство. Но на родната си планета той беше просто един от многото. Разбира се, неговите преследвачи навярно бяха в неизгодна ситуация, освен ако и те не идваха от свят с по-силна гравитация.

Хвърли поглед назад.

Преследвачът му се беше качил на обикновен гравислед. Следът се беше издигнал и пълзеше надолу по улицата след него. Килгър направи гримаса. Ако се опитваха да го убият, следът щеше да даде на пълна скорост, да се плъзне над тротоара и да го блъсне в каменната стена. Нещастна злополука. Заслуша се, но маклийновите генератори не засилиха воя си.

Да видим кои са тези хубавци, рече си той.

Три кръстовища по-надолу зави по тясна уличка. Много тясна. Проход всъщност — толкова стръмен, че не беше полегат, а представляваше дълго стълбище. Алекс ускори крачка.

Проходът свършваше в малко дворче, от което се разклоняваха нови четири алеи. Килгър избра една, шмугна се сред сенките и замръзна за миг. Двама души се спускаха по стълбите. За миг бурята утихна и Килгър ги огледа. По дяволите. Нямаше никакво предимство в силата. Или го преследваха двойка хипертиреоидни земни горили, или преследвачите му носеха бойна броня. Бойните костюми бяха подсилени с АМ2 машини за убиване, които превръщаха добре обучен пехотинец в нещо далеч по-смъртоносно от танк. Подсилената по този начин мускулатура даваше на носителя си в пъти повече мощ и издръжливост от нормалното. Бронята беше непробиваема за обикновени оръжия и дори за среден по големина шрапнел.

Срещу подобен костюм Алекс беше далеч по-безпомощен, отколкото някой, израснал в свят без гравитация, би бил срещу него.

И на всичкото отгоре двама. Просто прекрасно. Е, какво пък. „Господ ще помогне…“

Килгър хукна трескаво на зигзаг из алеята. Съзнанието му работеше трескаво.

Как го бяха проследили? Бяха ли сложили нещо по него? Имаше ли предавател в полата му? Или пък този локатор? Не му се вярваше, но за всеки случай реши да го изхвърли. После размисли.

Най-накрая стигна до улица. Беше много късно и наоколо беше спокойно. На известно разстояние пред себе си видя да се приземява гравислед, от който се изсипаха други три чудовища, които тръгнаха нагоре към него. Той се шмугна в друга алея.