Читать «Завръщането на императора» онлайн - страница 19

— Тук е Алекс — каза той.

Операторът беше объркан:

— Господарю Килгър, това съобщение беше препратено от замъка ви. Текстово съобщение. Но, изглежда, е повредено.

— Дай го насам, човече. Може би двамата с теб ще можем да го разшифроваме.

Операторът натисна няколко клавиша. На екрана в центъра изплува следното съобщение: ИТРМ МП ИРТВ и цяла страница все в тоя дух.

Лицето на Алекс стана безизразно.

— Съжалявам, Господарю. Но това е всичко, което е написано.

— Безсмислица. Ще дойда до хотела. И ще се обадя оттам — насили се да се усмихне и прекъсна връзката. — Проклета буря! Връзката се разпадна.

— Ще опитат отново.

— Да. Със сигурност — съгласи се Алекс. — Кажи им да ме почакат. Ще ида отзад. Трябва да пусна една вода. Налей на всички по още едно питие.

С усмивка на лице той се отправи към задната част на заведението. Погледът му пробяга по лицата на неколцината посетители на кръчмата. Не. Все познати лица. Освен ако не беше дългосрочна постановка. Реши да използва артистична несигурна походка, докато се придвижваше към тоалетната.

После се задейства. Постави крак на мивката — щеше да издържи тежестта му. Добре. Надигна се към високия, привидно зазидан прозорец. Ръждясалите на пръв поглед панти се завъртяха безпроблемно и металните пръти паднаха настрани. Килгър се провря с главата напред и излезе на тесния перваз над улицата. Избираше кръчмите си — или ги променяше — не само заради веселата компания, вежливите сервитьорки и добрата пиячка.

За миг застина. Хапещият вятър, бръснещият сняг и невероятният студ бяха изключени от ума му. Потърси с поглед някакво движение. Нищо. По-голямата част от съобщението беше наистина безсмислица. Нарочно, за да скрие истинското съобщение. Важните кодови групи бяха втората и третата. Бяха стари сигнали от „Богомолка“ и се превеждаха като:

„Мисията провалена. Изтегли се към резервния транспорт веднага.“

Съобщението предизвикваше няколко много интересни въпроса. Килгър вече не беше военен. Определено нямаше връзки с Империята или със строго секретната секция „Богомолка“ след бързото си пенсиониране, последвало покушението срещу Императора.

Така че: Кой се опитваше да се свърже с него?

Второ: Защо си служеха с обикновен, общ код? Такъв, какъвто се използваше в стандартните оперативни сигнали от толкова години, че със сигурност беше разсекретен?

Дали го търсеха от „Богомолка“? А искаше ли му се да бъде открит?

Наруга се наум. Беше станал небрежен и немарлив. През последните няколко дни беше усещал зловещи тръпки да лазят по гърба му. Трябваше да послуша гласа на инстинктите си: Някой те наблюдава. Някой те следи. Близо до теб има хора със зли намерения.

„Но не, човече. Трябваше да ходиш наперен като петел по улиците. Да тръбиш наоколо за присъствието си. Смяташ, че единствените очи, които те следят, са тези на жените, възхитени от твоята мъжественост.

Достатъчно, Килгър.

Майка ти още на времето ти каза, че не струваш повече от сляп бик. Ха сега, опитай да се измъкнеш от примката.“