Читать «Завръщането на императора» онлайн - страница 167

Стен наля.

— Изобщо не възразявам да наливам питиетата, Айда. Между другото, два броя благодарности. Първо, че се погрижи за парите ни, а сега… и за това.

Айда и Алекс пресушиха чашите си. Стен едва отпи от своята. Айда се намръщи.

— Не мога да остана дълго — обясни Стен. — Трябва да предприема едно малко частно пътуване.

— И къде в проклетия устав пише, адмирале, че не можеш да пътуваш с убийствен махмурлук?

Стен се замисли. Наистина никъде.

Така че реши да си пийне.

Глава 29

Стен се приземи на Първичен свят с две прикрития: зловещ белег и невъзможна задача.

Белегът беше доброкачествен паразит, хирургически имплантиран на лицето му. Беше широк почти два сантиметра и артистично лъкатушеше от челото му през ъгъла на окото надолу към брадичката. Той беше част от методите на „Великия Лоренцо“: най-добрата дегизировка е тази, която няма да бъде отнесена от силния вятър. Всеки щеше да се втренчва в ужасния белег, независимо колко усилено се опитваше да прояви деликатност. Стен беше използвал подобни трикове и преди — от зачервен от алк нос до частична плешивост, както и просто избръсната до голо глава. Вършеше работа — почти винаги.

Главното притеснение на Стен беше, че когато се изтегли от Първичен свят, паразитът можеше да реши, че е намерил завинаги новия си дом. Килгър го успокои:

— Не се притеснявай, момко. Ако стане така, ще ти намерим една шикозна превръзка за око. Ще замязаш на пират.

Невъзможната задача беше също толкова проста. Истинската част: в края на Таанските войни някой си Д’вид Розмънт се беше появил на Първичен свят. Бляскав, силен на приказки и водещ стилен живот предприемач, той беше оповестил новия си бизнес — да превръща имперски космически кораби и по-специално малките, зли като оси тактически кораби, в луксозни яхти. Въпреки пълната абсурдност на подобно начинание, Розмънт имаше успех. За съвсем кратко обаче.

Отрядът за разследване на измами на Първичен се беше заинтересувал от него — компания му не беше продала и една яхта, която да може да бъде открита, и всичко доста приличаше на пране на пари. Внезапно Розмънт изчезна, оставяйки празни банкови сметки и хангар, приютил три тактически кораба. Всичко това беше истина.

Изтерзаният, но дружелюбен — и с голям грозен белег — мъж се появи на Първичен свят.

И тук идваше лъжата: името му беше Илайжа Браун. Стен/Браун имаше разрешително за частен детектив, работеше за правна фирма от далечен и напълно забутан свят. Знаеше, че Розмънт все още не е обявен официално за мъртъв, но идваше да проучи нещата по молба на наследника, който беше убеден, че Розмънт е жертва на нечестна игра, а не е измамник, който прикрива далавери. Браун подозираше, че преценката на наследника, бездруго доста богат, е повлияна от наркотици. Но случаят си беше случай. Освен това, разприказва се той пред служителя, който издаде шейсетдневната му виза, така щеше да разгледа Първичен свят, центъра на всичко и най-величествения сред световете.

— Гледали сте твърде много живина, господин Браун. Или сте любител на историята. Първичен свят не е какъвто беше и с всеки изминал ден става все по-зле.