Читать «Завръщането на императора» онлайн - страница 166

Тогава Айда беше намерила уникален финал за своята изненада: беше се обърнала и вдигнала полите си срещу тях.

А Алекс беше отбелязал:

— Тая мома не носи кюлоти…

— Семейството ни ще се присъедини към нас за празненството — уведоми ги Айда. — Любопитни са да разберат точно колко съм излъгала за двамата гаджи⁷. Не се издънвай, Алекс. — Тя ги отведе към бюфета и наля три питиета в кристални стакани.

— За мъртвото минало… с молитва проклетото настояще скоро да го последва.

Айда го изгледа и каза:

— Съобщението ти много ме зарадва, Стен.

— Не знаех, че ще има чак такъв ефект.

— Очакваше само мен — или мен и моя живот — моето семейство?

— Най вече на това се надявах.

— Времената се промениха за всички. Ти си адмирал. Аз сега съм войвода, главатар на моята банда. Другите войводи ме слушат, въпреки че съм жена.

— Сигурно има причина толкова много от твоите хора да се появят тук. И тя е не само в твоето силно влияние, Айда. Циганите, доколкото знам — както ти си ми казвала, — не се събират заедно за няма нищо — каза Стен скептично.

— Прав си. Такива сме и заради това в миналото са ни сполитали ужасни трагедии. А още една предстои.

Айда обясни. Циганите може и да живееха откъснати от другите, но поддържаха доста контакти и извън своята култура.

— Този проклет Съвет, който е убил Императора, е решил, че ние сме въшки по тялото на политиката. Най-вече защото все още имаме достатъчно АМ2, за да се държим заедно. Те подозират, че имаме и още, и наистина е така — но не разбират, че ако един циганин не може да се скита, той умира. Така че ще ни подгонят. Ще конфискуват корабите ни. Товарите ни. Горивото. Какво ще стане с хората на тях… няма да стане дума.

— Гвардията няма да се подчини.

— Гвардията е променена. Някои от бойците няма да го сторят. Но други ще изпълнят заповедта. А почти всички мислят, че вселената ще бъде по-приятно място, ако ни няма нас да им крадем пилетата, златото и дъщерите. Но този път няма да си затраем. Няма да се опитаме да изчезнем. Вашият трибунал е изключително тънка сламка, но е единствената, за която можем да се хванем, за да не потънем в това проклето блато. Така че ще има угощения и речи, вероятно някое и друго нападение. Но не чак дракх. Накрая всички ще ви се закълнем във вечна вярност. Или поне докато сме пушечното месо на Тайния съвет или вие оставите хамбара без охрана. Но стига толкова — Айда се насили да си придаде веселост. — Е, значи взимаме това проклето корито за една обиколка, а? Разорен ли си вече?

— Не, моме. Но е полезно за здравето да пиеш от единия край и да изхвърляш откъм кърмата. Поддържа системата работеща — изхили се Алекс.

— Ще си паснеш идеално с другите — засмя се тя. — Напълнете чашите, адмирале. По дяволите, харесва ми — проклетият гаджи адмирал като барман.