Читать «Колекционерите» онлайн - страница 3

Мога да ви уверя, господа, че настроението ви няма да се подобри.

През следващите бавни и монотонни сто и двайсет минути очите му нито за миг не се отделиха от входа на масивната тухлена сграда. През широките прозорци от двете страни се виждаха гостите, които дискретно разговаряха на групички с питиета в ръце.

Е, добре, време е за работа.

Сийгрейвс огледа улицата за последен път. Никой от редките минувачи не поглеждаше нагоре. Винаги беше така. Никой не подозираше за присъствието му. Търпеливо изчака обектът да влезе за пореден път в кръстчето на мерника, след което пръстът в тънката ръкавица бавно се уви около спусъка.

Не обичаше да стреля през стъкло, въпреки че това не оказваше никакво влияние върху точността на специалните муниции, които използваше.

Шльоп! Мекият звук почти се сля с трясъка на счупеното стъкло и със звука от рухването на едрото тяло върху излъскания дъбов паркет. Почитаемият Робърт Брадли не изпита абсолютно никаква болка. Куршумът пръсна мозъка му преди импулса, който би трябвало да предаде командата за писък на ужас. Всъщност това не е чак толкова лоша смърт.

Сийгрейвс спокойно остави пушката и свали комбинезона. Под него се показа униформа на силите на реда в окръг Колумбия. Сложи на главата си предварително подготвената фуражка и се насочи към аварийното стълбище. Излезе на улицата и веднага долови писъците на ужас, които долитаха от клуба. От момента на изстрела бяха изминали едва деветнайсет секунди. Знаеше го със сигурност, защото мислено измерваше времето с точността на хронометър. Обърна гръб на сградата и ускори крачка, изчислявайки времето за следващите си действия. Секунда по-късно, точно според прецизно изработения сценарий, до слуха му достигна боботенето на мощен мотор. Измъкна пистолета си и хукна. Разполагаше с пет секунди. Изскочи иззад ъгъла в момента, в който колата профуча покрай него и почти го повали. Отскочи в последния момент, след което рязко се завъртя и зае позиция в средата на уличното платно.

Станали свидетели на сцената, няколко души на отсрещния тротоар започнаха да крещят и да сочат след бързо отдалечаващата се кола. Сийгрейвс стисна пистолета с две ръце и натисна спусъка. Халосните патрони гърмяха почти като истински. След петия изстрел той прибра оръжието и се понесе по асфалта. На половин пресечка по-нататък го чакаше кола без отличителни знаци, която включи скритата си сирена и потегли в мига, в който той затръшна вратата. На покрива й се завъртя мигащ полицейски буркан.

„Преследваният“ автомобил зави на следващата пресечка вляво, после влезе в първата тясна уличка и закова в средата на платното. Водачът изскочи навън и се стрелна към лимоненозелен „Фолксваген Бийтъл“, паркиран непосредствено зад колата на Сийгрейвс. Миг по-късно вече го нямаше.