Читать «Колекционерите» онлайн - страница 2

На третата сутрин след уточняващата визита на Капитолийския хълм Сийгрейвс направи няколко майсторски промени във външния си вид и облече няколко костюма един върху друг. Малко след мръкване се качи в микробуса и потегли към едно от изисканите предградия северозападно от столицата, където се намираха силно охраняваните посолства и луксозните резиденции.

Паркира зад сградата, разположена срещу екстравагантен клуб, в който членуваха както богати, така и хора със значително политическо влияние. Във Вашингтон може би повече от всеки друг град по света такива ги имаше в изобилие. Те много обичат да се събират на места с ограничен за простосмъртните достъп, където им предлагат прилична храна и неособено качествено вино, но в замяна на това могат да обсъждат на воля проблемите, които ги вълнуват — най-вече политиката и поредното допитване до общественото мнение.

Беше облечен в син работен комбинезон с надпис „Сервиз“ на гърба. Предварително приготвеният ключ с лекота щракна в простата брава на изоставената сграда, на която предстоеше основен ремонт. Тръгна нагоре, понесъл метално сандъче с инструменти. Вземаше стъпалата по две наведнъж и скоро се озова на последния етаж. Влезе в стаята, която гледаше към улицата, и лъчът на фенерчето писалка пробяга по голите стени. В помещението имаше само един прозорец — открехнат и с добре смазани панти при предишното му посещение.

Отвори сандъчето и бързо сглоби снайпера. Завъртя заглушителя върху специално направената резба на дулото и вкара патрон в цевта. Само един, както винаги. Факт, който издаваше високо професионално самочувствие. Пристъпи към прозореца и го вдигна на два-три сантиметра, колкото да промуши дулото. После хвърли поглед на часовника си и бързо огледа улицата. Не се притесняваше, че може да бъде засечен, тъй като сградата беше абсолютно тъмна, а пушката беше изработена по специална технология, за да променя цвета си според околната среда.

Господи, колко ползи бе донесла на хората обикновената нощна пеперуда!

Пред входа на клуба спря луксозна лимузина, плътно следвана от колата на охраната. Сийгрейвс се прицели в главата на един от мъжете, които стъпиха на тротоара, но не натисна спусъка. Още беше рано. Мъжът се насочи към входа, следван от цяла тълпа телохранители със слушалки в ушите и дебели вратове, стегнати в колосани бели яки. Лимузината и колата на охраната потеглиха бавно.

Сийгрейвс отново погледна часовника си. Още два часа. Продължи да наблюдава улицата. Пред клуба спираха таксита и лимузини, от които слизаха жени със сериозно изражение, облечени в строги делови костюми и с изкуствени бижута вместо обичайните многокаратови брилянти „Де Беерс“ и тоалети на „Версаче“. Кавалерите им — също със сериозни лица, носеха раирани костюми и едноцветни вратовръзки и изглеждаха в лошо настроение.