Читать «Колекционерите» онлайн - страница 13

Дейвид Балдачи

Името на мишока беше Албърт Трент. Под жалката телесна обвивка се криеше остър ум — нещо, което Сийгрейвс беше принуден да признае. Най-важният елемент от съвместния им план беше негова идея. И това беше главната причина за партньорството им.

Разговорът се завъртя около предстоящите показания на служители на ЦРУ пред Постоянната комисия по разузнаване към Камарата на представителите на САЩ, член на която беше самият Албърт Трент. После преминаха към по-съществената секретна информация, предоставяна на правителството както от агенти на Управлението, така и от други разузнавателни централи. Информация на експерти, които използваха всякакви средства: космическо наблюдение и телефонно подслушване, контрол на факсове и електронна поща, установяване на всевъзможни подробности от личния живот на обекта.

Приключили с официалната информация, двамата се облегнаха назад и отпиха от изстиналата, отвратително блудкава течност в чашите пред себе си. Сийгрейвс още не беше срещал чиновник, който умее да прави прилично кафе. Сигурно се дължи на водата, която използват по високите етажи, мрачно си помисли той.

— Вятърът се усилва — подхвърли Трент, без да вдига очи от бележника пред себе си. Ръката му механично приглади червената вратовръзка, после разтърка носа.

Сийгрейвс погледна към прозореца. Дойде времето на кодираните послания. Прибягваха до тях, защото любопитни уши и очи имаше навсякъде, включително и на Капитолийския хълм.

— По телевизията казаха, че настъпва облачен фронт — промърмори той. — Може и да завали.

— Чух, че се очаква и гръмотевична буря.

Сийгрейвс наостри уши. Споменаването на гръмотевична буря беше сигнал за тревога. В момента тя беше свързана с председателя на Камарата Боб Брадли, въпреки че той вече лежеше под купчина пръст с няколко увехнали стръка цветя отгоре в родния си Канзас.

— Всички говорят за времето, но никой нищо не прави — усмихна се той.

Трент също се засмя.

— Нещата изглеждат наред — каза той. — Ние ценим сътрудничеството на ЦРУ както винаги.

— Това е част от смисъла на съществуването му — кимна Сийгрейвс.

— Показанията на ЗДО остават за петък, нали? — попита Трент. Имаше предвид заместник-директора на ЦРУ по оперативните въпроси.

— Да. Ще бъде изслушан на закрито заседание, което означава пълна откровеност.

— Новият председател на комисията знае правилата — отбеляза Трент. — Вече е внесено предложение за прекратяване на разследването.

— Играта е нова и различна просто защото сме във война с тероризма. Враговете на страната са навсякъде и ние трябва да действаме според обстановката. Тоест безжалостно да ги ликвидираме, преди те да са унищожили нас.

— Абсолютно вярно — съгласи се Трент. — Нова епоха, нова война. Която между другото е напълно законна.

— Дума да няма — кимна Сийгрейвс и потисна една прозявка. Ако някой действително ги подслушваше, вероятно щеше да остане доволен от тези патриотични глупости. Самият той отдавна ги беше изхвърлил от речника си. Не му пукаше нито за родината, нито за която и да било друга страна. Единствената му грижа беше независимият щат на Роджър Сийгрейвс. Притежаваше уменията, куража и възможността за достъп до информация от изключително значение, която имаше огромен принос в бюджета на въпросния щат.