Читать «Хубавата Елена» онлайн - страница 25

Любен Дилов

— Каква е тая жена? Как сте я взели на борда?…

— Ти нареди да я приберем — подигра го Санеев.

— Мислех, че се шегувате. Аз…

Голата Елен го прекъсна фамилиарно:

— Сравнете ме със снимките в книгата, мистър! И се успокойте, защото ви очакват още по-невероятни неща! След половин час ще ви дойда на гости. Моля да ми определите координатите на мястото, където да сляза. Пригответе и снимачна апаратура. Но иначе не вдигайте излишен шум, сензациите ще оставим за после. И една хубава рокля ми намерете, виждате в какво положение съм! С много цветя да бъде…

Антон внимателно отмести голото момиче извън обсега на камерата. Изслуша търпеливо ругателските напомняния, че е престъпление да се взема тайно човек на борда, че разврат в Космоса не може да се търпи и така нататък, после — въобразявайки си, че го прави сухо и със сдържано достойнство — рапортува за всичко онова, което Елен Блано бе им разказала. Известно е, че ония, които изучават Космоса и летят из него, най-малко са склонни да вярват на фантастични разкази, но Санеев успя да намери респектиращ завършек:

— Нали я заснехте сега на телерекординга, имате и предишните записи, какво ви струва да чакате на определеното място? Ако наистина цъфне при вас, както се появи на кораба ни, това ще бъде достатъчно, за да повярвате и на останалото!

А Елена извика още веднъж през рамото му, в своя си маниер:

— Слушайте, мистър! Покажете се достоен за историческия миг, иначе рискувате да станете смешен. И не забравяйте роклята! Разчитам на вашия вкус. Хайде, давайте координатите!

— Добре му го рекохте! — иззлорадствува Гибсън, щом ръководителят на полета изчезна от екрана. Бе забравил собственото си смехотворно поведение при посрещането й.

Тримата деликатно потърсиха другаде занимание за погледите си, докато тя отново се обличаше. Бояха се да поглеждат и един към друг, за да не издадат внезапното си смущение.

— Елен, аз одеве наистина сбърках с гръдната обиколка и така нататък… Но не мислете, че това е моят идеал! Акира исках да ядосам, нали японците все за такива жени бленуват — каза Гибсън, но то не прозвуча дръзко, а повече като молба.

В комплимента на японеца шегата също излезе анемична:

— Мисля, че тая цивилизация едва ли би могла да намери по-добър рекламен модел за бъдещото съвършенство, което ни предлага.

Милият бял палячо, в какъвто отново бе се превърнала гостенката им, изгледа командира на малкия екипаж в очакване на поредния комплимент. Дори му се усмихна с тъжничко подканяне, но Санеев стисна устни и отвърна издайническото си лице. Тогава тя едва-едва пошепна:

— Ен, пригответе шлюза за излизане. — И ги обля с помръкналата синева на очите си, която бе събудила в тях копнежа по дълго невидяното земно небе. — Няма как. Щом съобщят координатите…

Позивният сигнал за радиовръзка стресна унинието им, за да го удвои. Базата отново заговори с гласа на дежурния оператор на полета. Приемали да изиграят предложената игра. Ще я чакат на стартовата площадка номер пет. Съобщиха координатите, запитаха кога да чакат. Елен поиска да узнае колко време им е нужно да се подготвят, та да не пристигнела преди тях. В базата отново бяха готови да се разсърдят, но сдържаха иронията си: Да бъдела спокойна, нека само кажела деня и часа.