Читать «Хубавата Елена» онлайн - страница 23

— Но вие там… не успяхте ли да го проверите? — позасрами се от въпроса си Антон.

Момичето отвърна със същото смущение, неподходящо за столетната й възраст:

— Не, такава връзка не е възможна между тях и нас. Те са, как да ви кажа, нещо като хермафродити, но не е точно това. Размножават се по друг начин. подобно на клетъчното деление. Имат на гърдите си един особен израстък, който, щом собственикът му сам пожелае, почва да расте, да расте, откъсва се от него и се превръща в негово дете-копие. А когато копието навърши десет техни години, родителят умира. Този начин на размножение именно ги изчерпва като цивилизация. Някога не е било така…

— Но нали уж живеят дълго? — попита японецът.

— Сега те живеят колкото си искат. Ако не загинат от нещо външно, практически са безсмъртни. Смъртта им е почти доброволна, в името на детето; само след като то порасте, идва естествената им смърт.

— Ясно е тогава защо се изчерпват — обади се удовлетворено Гибсън. — Едва ли ще са много желаещите сами да слагат край на живота си.

— Напротив, всички го правят, след като поживеят двеста-триста земни години, а това за тях никак не е много.

— Сигурно си има определен биологически механизъм за това — рече Антон.

— Разбира се. Както ми разправяха, било някаква неотклонима потребност да откъснеш този израстък от себе си и да гледаш как расте твоето копие. Бедата е, че все по-масово съкращават собствения си живот заради децата, което вече прилича на самоубийство. Отчайва ги пълното повторение. Някога е било друго, преди няколко техни епохи. Имали са повече детеродни органи, самото оплодяване е ставало спонтанно, независимо от желанието или нежеланието на родителя, а децата са се раждали с различни качества. Но тогава те направили голямата си историческа грешка. Екосферата за живеене им се видяла тясна, не можели още да шетат така свободно из пространството, опасявали се от пренаселване, от израждане, а науката им била доста напреднала. И решили да въведат пълен контрол над размножението, да правят строг генетически подбор, за да съществува само най-умното, най-хубавото. Но с течение на времето се получило лошо. Другите детеродни органи рудиментирали, отмрели като нашия апендикс, и от няколко хилядолетия насам развитието съвсем спряло. Децата стават абсолютни физически и духовни копия на родителя си. Затова и надеждата им е в нас, затова бързат, да не направим и ние същата грешка.

— Май вече я правим — рече Антон и все не успяваше да скрие объркването си пред естествената лекота, с която тя разказваше, тия фантастични неща.

— А не научиха ли и вас така да се размножавате?

— О, не. Томи, аз съм земен човек — кокетно се изсмя Елена, а веднага след това помръкна. — Но не знам дали вече ще мога изобщо. Та аз съм на деветдесет и четири!

— Е, ще трябва да се провери — рече Гибсън в ухилена закана. — Но ще ви кажа още отсега, Елен. Човечеството няма да приеме такъв начин на размножение, та ако ще и цялата Галактика да загине!