Читать «Камера помътняла» онлайн - страница 8

— Боже! — изрече Чарлз.

„Знам, че е Дона — помисли си, наблюдавайки я как се отдалечава. — Не можа да се сети кой съм, и че ме познава. Уплаши се, предполагам, уплаши се, че искам да я ограбя.“

„Трябва да внимаваш — каза си той, — когато се приближаваш към странни девойки на улицата, те всички вече са подготвени. Твърде много са преживели. Малък нож! Момичетата не бива да носят такива неща. Някой може да им извие китката и да забие острието в тях, когато си поиска. Аз можех да го направя. Ако наистина го желаех.“

Стоеше на улицата и се чувстваше много ядосан. „Знам, че това беше Дона“ — помисли си пак.

Когато тръгна към колата си, осъзна, че момичето е спряло встрани от потока минувачи и го наблюдава безмълвно. Чарлз тръгна предпазливо към нея.

— Една нощ — каза той — аз, Боб и една мацка слушахме стари записи на Саймън и Гарфънкъл. Ти също беше там…

Онази вечер тя пълнеше капсули с висококачествена смърт, капсула след капсула, много старателно. Повече от час. El Primo⁸. Numero Uno⁹: Смърт. След като свърши, наля на всички по чаша вода и те изпиха по капсула. Всички освен нея. „Аз само ги продавам — каза им тогава. — Ако започна и да ги гълтам, ще ми отиде цялата печалба.“

Момичето се обади:

— Мислех, че искаш да ме повалиш и да ме изнасилиш.

— Не — отвърна Чарлз, — само се чудех дали ти…

Поколеба се.

— Щях да ти предложа да те закарам. Наистина ли си помисли такова нещо за мен? — попита той смаяно. — Направо на тротоара? Посред бял ден?

— Може би в някой вход. Или след като ме вкараш в колата.

— Но аз те познавам — възрази Чарлз. — И Арктър ще ме удуши, ако направя такова нещо.

— Не те познах. — Тя пристъпи към него. — Късогледа съм.

— Защо не носиш контактни лещи? — попита Чарлз и забеляза, че тя има красиви, големи, тъмни и топли очи. Което означаваше, че не е дрогирана.

— Имах. Но едната падна в чаша с пунш. Кисел пунш, на един купон. Потъна на дъното и предполагам, че някой я е изпил. Надявам се, че е била вкусна — на мен ми струваше трийсет и пет долара, и то само началната цена, без да броя поддръжката.

— Искаш ли да те закарам?

— Ще ме изнасилиш в колата си.

— Няма — отвърна Чарлз. — Точно сега не бих могъл да го направя, през последните две-три седмици. Сигурно е заради някаква добавка към дрогата. Нещо химическо.

— Добре измислено, но съм го чувала и преди. Всички ме изнасилват. Или поне се опитват — поправи се тя. — Така е като си красиво момиче. Току-що подадох жалба в съда против едно момче. За задяване и физическо насилие. Искаме обезщетение за нанесени вреди в размер на четирийсет хиляди.

— Колко далече стигна той?

— Хвана ме за циците — отвърна Дона.