Читать «Камера помътняла» онлайн
Филип К. Дик
Annotation
„Дик беше… един от проникновените мечтатели, които северноамериканската фантастика роди през изминалия век. Най-добрите му романи ни оставиха по-значимо наследство, отколкото творчеството на всеки друг автор за последните 30 години.“
Ченгетата и престъпниците винаги са били взаимозависими, но нито един друг роман не изследва тази извратена симбиоза толкова въздействащо, както „Камера помътняла“. Боб Арктър е дилър на смъртоносен наркотик, наречен Субстанцията С. Фред е полицейски агент под прикритие със задача да следи и евентуално да разкрие дилъра. И тъй като Субстанцията С, която Боб взима в гигантски дози, постепенно разделя мозъка на две независими, конкурентни части, Фред не осъзнава че…
Саркастичен, зловещо детайлен в описанията на наркоманите, безделниците и живите мъртъвци, тестът за идентичност, който предлага Филип Дик (и на героите, и на читателите си), е вероятно най-разстройващият роман за наркотици, писан някога.
„Филип Дик е един постмодерен пророк, многостранно дете на променящата се контракултура.“
Филип К. Дик
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
Бележки на автора
За автора
info
notes
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
32
33
34
35
36
37
Филип К. Дик
Камера помътняла
1
Имаше някога едно момче, което по цял ден чистеше буболечките от косата си. А докторът му беше казал, че там няма никакви буболечки. След като прекараше под горещия душ осем часа, изтърпявайки болката от ухапванията на гадините, той излизаше от банята и се подсушаваше, а косата му си оставаше все така пълна с буболечки. Всъщност те бяха навсякъде по него. След месец вече бяха проникнали и в белите му дробове.
Понеже нямаше какво друго да направи и не можеше да мисли за друго, той започна да изследва теоретично жизнения цикъл на буболечките и с помощта на енциклопедията „Британика“ се опита да определи вида им. По това време те вече бяха плъзнали из цялата къща. Той изчете безброй материали за най-различни видове и най-накрая видя буболечките извън къщата, така че стигна до извода, че са листни въшки. След като взе това решение, той никога не се усъмни в него, въпреки че останалите му разправяха неща от рода на: „Листните въшки не хапят хора“.
Говореха му така, защото непрекъснатите ухапвания на буболечките бяха превърнали живота му в мъчение. Той отиде в един от магазините на веригата супермаркети „7–11“, разпростряла се из цяла Калифорния, и си купи флакони със спрейове „Райд“, „Черен флаг“ и „Защита на двора“. Първо напръска къщата, а после и себе си. Като че ли препаратът „Защита на двора“ се оказа най-ефикасен.
В процеса на теоретичните си изследвания той откри три фази в жизнения цикъл на буболечките. Първо те биваха пренасяни върху него с цел да бъде заразен от така наречените от него „хора-носители“, които не разбираха своята роля в разпространението им. По време на тази фаза буболечките още не притежаваха челюсти или мандибули (той усвои тази дума по време на седмиците научни изследвания — доста необичайно занимание за младеж, който сменя спирачните накладки на хората в автосервиза „Спирачки и гуми“). Следователно „хората-носители“ не усещаха нищо. Той обичаше да седи в ъгъла на гостната си и да наблюдава как влизат различни „хора-носители“ — повечето от които познаваше бегло, но и някои напълно непознати, — покрити с листни въшки в тази особена фаза, в която не хапят. Усмихваше се на себе си, защото знаеше, че тези хора са използвани от буболечките и изобщо не подозират за това.
