Читать «Приятелски срещи» онлайн - страница 8

— Както щеш го обяснявай… Аз ти казвам факта — продумва той тайнствено.

И ми стиска ръката, понеже се готви да си върви.

— Къде е слязъл? — питам аз.

— Право в ковчежничеството!

И Цаклевич си отива.

В ковчежничеството? Там му дали квартира? Не разбирам… Смята ме тоз поразеник.

Ето по кой начин Цаклевич ми обади за пристигането от Европа вагона с новонасечения сребърен лев!

* * *

Приятелят ми Ставров, подир още бъбрене, ме остави; той отиде да си прави обикновената разходка около градската градина. Сега е сред зима, но той не отстъпва от правилото си.

Вярвам и вие да сте се здрависвали с него там.

София, декември 1893

info

Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Набиране: Надежда Владимирова

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3806]

Последна редакция: 2007-11-08 15:00:00